Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 50

Оседлаха конете и последваха Текудай към хълмовете над стана. Кайду ги чакаше, заобиколен от охраната си и прегърбен в огромен хермелинов кожух. Носеше всички отличителни белези на хан: кожената му броня беше богато украсена със сребро, а карминената сбруя на коня му и дървеното седло — с нефрит.

— Оказваме ви голяма чест — заяви Кайду на Жосеран, когато поеха. — Нито един варварин не е ставал свидетел как ловуваме.

Аз да не ходя за пръв път на лов, помисли си Жосеран. Представи си как се прибира вечерта с няколко глигана, може и някоя антилопа. Нямаше как и да подозира на каква сеч ще стане свидетел.

Яздиха неуморно няколко часа, според обичая на татарите, без почивка. Късмет поддържаше темпото, беше позаякнала по време на почивката в стана на Кайду и от храната, която намираше в равнината. Жосеран се чувстваше облекчен, страхуваше се, че може да я изгуби.

Стигнаха до хребета на нисък хълм. Синьо-белите върхове на планините се издигаха над тях като ръб на огромна купа.

На светлината от изгряващото слънце той различи тъмните очертания на татарски конници, пръснати из долината. Сигурно тях беше чул да напускат лагера. Изведнъж линията се разкъса, фланговете се втурнаха в галоп като два отделни лъча през степта.

Стадо антилопи се стрелна напред, повече от двеста броя, уловени между напредващите крила на конницата. Чу ги да блеят, да кявкат, да врещят, докато бягаха изплашени през замръзналата тундра. Някои от тях скачаха високо във въздуха над гърбовете на останалите в стадото, както риби скачат над морската повърхност. Уилям затаи дъх и посочи вдясно, където тичаше и глутница вълци; придружаваха ги два леопарда, изплашени и ревящи, пристъпваха по леда встрани от връхлитащите конници.

Сега стадо кози се втурна напред, успоредно с тях устремно препускаха ловците.

— В името Божие — дъхът на Жосеран секна.

Ходил беше на лов за елени и диви свине в горите на Бургундия, но за пръв път виждаше ловуване в подобен мащаб. Ловците действаха със смразяваща точност. Във Франция използваха викачи и хрътки, които да подгонят плячката; щом се появеше първата жертва, на господаря или на рицаря се падаше да я подгони и да я убие. В сравнение с лова, на който присъстваше в момента, онзи беше детска игра.

Тук татарите използваха цялата си армия, която действаше в пълен унисон.

Лъчите на авангарда щяха след малко да се доближат, обкръжили животните в равнината под тях.

— Ето така обучаваме бойците си — каза му Текудай. Трябваше да крещи, за да надвика тропота на копитата по замръзналата земя. Самите ездачи не издаваха никакъв звук, въртяха се и променяха посоката си в пълно мълчание. Движенията им се съгласуваха от вестители, които се стрелкаха между командирите на техните коне, от сигнални знамена и от по някоя свистяща сигнална стрела.

— Нищо не може да бъде убито, преди самият хан да даде сигнал. И един заек да се изгуби по невнимание, виновникът се поставя в канга и му удрят по сто тояги.