Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 4

Тя заобиколи издадената скала и се насочи към скален пролом, наричан Мястото, където умря магарето, заради стръмнината на склона. Копитата на коня й се подхлъзваха по ронещата се шистова скала. Тя го смушка. Хутлун знаеше, че пулсиращото му сърце и жилавите мускули ще издържат изпитанието. Колко пъти беше яздила по същата пътека в други надпревари заради удоволствието от съревнованието?

Клетият Джебей.

3

Хутлун внимателно се спускаше по планинския склон, трупът на козата висеше на дясната й ръка, кръвта от него капеше по едната страна на коня й. Възседнал черната си кобила, Джебей я чакаше с ухилено лице. Значи в крайна сметка я е последвал. Веднага й стана ясно какво е намислил. Въобразил си беше, че е слаб противник и може да й измъкне козата тук в пролома, където никой няма да ги види.

Хутлун дръпна юздите.

Двамата бяха вперили поглед един в друг.

— Не си толкова глупав, колкото изглеждаш — каза му тя.

— Толкова лошо ли ще е да си жена на хан?

— Аз съм дъщеря на хан. И засега това ми стига.

Той протегна ръка.

— Може би в ездата си по-добра, но не си толкова силна. Мислиш ли, че можеш да минеш покрай мен с товара си?

Присви отбранително рамене. Не й беше минало през ума, че у него ще се намери достатъчно смелост да й устрои подобна клопка. Подкара коня си напред и протегна трупа на козата към хлапето.

— Почакай — рече той. — Преди да си взема наградата, трябва да знам какво съм спечелил. В крайна сметка не видях лицето ти. Може пък козата ти да не ми трябва.

Жените от степите не ходеха забулени, защото най-напред бяха татарки, а след това мохамеданки, но тя криеше лицето си зад пурпурната коприна както за да го вбеси, така и за да подклажда, любопитството му. Той чакаше, тя посегна със свободната си ръка и откри лицето си.

Джебей вторачи поглед в нея.

— Ама ти си красавица — ахна той.

Красавица, помисли си тя, така разправят мъжете. Безполезен дар за татарска принцеса. Красотата влече след себе си подчинението.

— Освен това съм по-силна, отколкото изглеждам — каза тя и с едно плавно движение на дясната си ръка и бедрата метна окървавения труп на козата в лицето му и го събори от седлото. Джебей се строполи върху коравата скала и простена.

Хутлун не хаби време дори да го погледне. Прекрачи го с коня си и препусна през пролома.

Кайду се взираше в трупа на козата, положен в краката му. Побутна го с ботуша си, като да очакваше мъртвото месо да оживее. Най-накрая погледна и към дъщеря си.

— Така. Спечели.

— Джебей е глупак.

Кайду погледна към бащата на Джебей, който седеше с каменно лице на коня си и за късмет твърде далеч, за да чуе това обобщение на характера на сина си.

— Той е син на хан.

— Студеният вятър брули еднакво и принцовете, и козите.

Хутлун видя братята си да наблюдават от прага на бащината й юрта, по лицата им красноречиво се четеше разочарованието от изхода на надпреварата.