Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 211

Жосеран впери поглед в гърба на Уилям. Тъмни петна личаха по грубата вълна на расото му. Отново се е бичувал, както изглежда, наказвал се е за някакво нарушение пред Бога и самия себе си.

Как му се щеше никога да не беше попадал пред очите му.

Обкованите с желязо порти проскърцаха и предната част от кервана потегли. Военачалникът им поведе колоната надясно, посоката на късмета, преди да изправят редицата си и да се насочат към планините. Каруца, натоварена с коприни и кожи, сред които и от бял хермелин, ги следваше, върху нея се поклащаше позлатената носилка на принцеса Мяо-йен и нейните придворни дами.

Жосеран и Уилям яздеха в задната част на редицата с останалите конници на Сартак. Следваха кервана през оазиса на Кашгар, по протежението на обградения с тополи път, покрай скупчени кирпичени къщи и кайсиеви градини.

По-късно същата сутрин Сартак и неговият кесиг свърнаха на югозапад към синята планинска верига. Останалите от кервана, нередовните войници на Алгу и покритите каруци с принцесата, продължиха, поеха по северния път през прохода.

Галопираха през пустиня, покрита с черни камъни, към непристъпните планини, които се извисяваха пред тях. Жосеран пришпори коня си след Сартак и го настигна при фургона.

— Какво има, Варварино? — провикна се той.

— Не е добре да разделяме силите си — надвика поривите на вятъра и тропота от копитата на конете им Жосеран.

— Ако и врагът ти е толкова мъдър — отвърна му той, също като викаше, — никога няма и през ум да му мине, че си толкова глупав!

— Какво говориш?

— Отрядите на Кайду ни чакат в планините! Знаем, че са там, но те не знаят, че ние знаем. Затова им устроихме клопка. Когато керванът стигне Долината на пастирите, той ще е много лесна мишена. Но ние вече ще сме им излезли в гръб през проходите и ще ги чакаме на по-високото. Ако Кайду хвърли силите си в засада, ние ще ги избием!

— Рискуваш живота на Мяо-йен!

— Мяо-йен все още е в крепостта! В покритата носилка са само стрелците на Алгу — Сартак се изсмя, очакваше с нетърпение битката, чийто развой сам беше подредил, радваше се на своята находчивост. — Врагът ще види онова, което решиш, че искаш да види. Избрахме битката. Щом веднъж укротим Кайду в тези планини, керваните ни отново ще пътуват свободно!

Жосеран изостана, остави Сартак да язди напред в галоп. Впечатлен беше от лукавството на татарина, но част от него беше завладяна от неизразима тъга и, да, страх. Помоли се, ако Кайду наистина е изпратил своите ездачи в капана на Сартак, Хутлун да не е сред тях.

131

Хутлун и конният й отряд чакаха в черните сенки на смърчовете. Кафявите хълмове блестяха под одеяло от лед, което бавно се топеше на изгряващото слънце. В другия край на долината от мъглата се показаха минаре и тополова горичка.

Чакаха цяла сутрин, но по пътя нямаше движение, минаха само магарета, натоварени с дърва за огрев, водени от босоног момчурляк с тояга.

Най-накрая видяха в далечината керван, слънцето блестеше по мечовете и копията на придружаващата го войска. Когато се приближи, Хутлун различи кибитките, които носеха носилките на принцесата. Зад покритите каруци следваха още три жегуна конници.