Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 189

В стомаха му трепна страх. Може би това беше, в крайна сметка, истинската Хутлун: Хутлун татарката, Хутлун, свадливата, която няма да допусне поражение от мъж, пожелал да заложи живота си срещу гордостта й.

Пришпори коня си по рохкавия сипей, копитата му се плъзгаха по ронливите скали. Вече знаеше, че е изгубил. Тя беше на сто стъпки под него, кобилата й леко пристъпваше надолу по тясната пътека, както беше правила двайсетина пъти преди това. Хутлун яздеше, изправена на стремената. Невъзможно беше да навакса изоставането си от нея.

Хрумна му, че може да обърне коня си и да поеме назад през планината, далеч от Кайду и неговите Фергански степи. Може би именно това беше искал Кайду, а и Хутлун. Състезанието беше просто отвличане на вниманието, при което му се даваше отпочинал кон, който да го отдалечи на безопасно разстояние от стана.

Това беше. Кайду искаше от него да избяга, да се освободи от отговорността за по-нататъшната му съдба. Щяха да разиграят представление как тръгват да го преследват, разбира се, но ханът щеше да направи така, че да не го заловят. Хутлун щеше да има своята победа и тази нощ всички щяха да се смеят на варварина около огньовете си, докато по брадите им се стичат и лъщят овча лой и кумис.

Дръпна поводите на коня си, наблюдаваше я как се отдалечава. Чудеше се дали изобщо го е обичала.

Видя я да се обръща на седлото и да поглежда към хребета. Вдигна ръка във въздуха. За сбогом или победоносно?

И конят й се препъна.

113

Силуетът му се очертаваше на светлината на слънцето сто крачки над нея. Почувства как я жегна болката от онова, което беше направила. Но така беше най-добре. Спасила му беше живота и в същото време се грижеше за доброто на баща си и клана. Една татарска принцеса няма друг избор.

Видя го да обръща коня си, да изоставя състезанието. Извърна се още, за да го погледне за последен път.

И това стигаше, за да се промени всичко.

Ако беше гледала напред, щеше да види ронливия сипей и да накара кобилата си да го заобиколи. Или може би въртенето й на седлото беше притеснило животното. Но миг по-късно, когато кобилата й се препъна, усети тръсването. Хутлун отскочи, за да попречи и двете да се изтъркалят надолу по урвата.

Нейната ловкост и инстинктът на кобилата им спаси живота. Тя отново скочи на крака, грабна поводите, докато конят се мъчеше да стъпи стабилно на трошливата скала. Хутлун усети как скалата се рони под ботушите й и падна тежко по гръб. Но не изпусна влачещия се повод и овладя със сигурна ръка ужасеното животно. С последно усилие се изкачи на пътеката.

Хутлун полежа там, замаяна от падането. Бавно се изправи на крака, едва си пое дъх от режещата болка в ребрата, върху които се беше стоварила на неравната скала.

Изведнъж той се озова отгоре й.

Чу го да галопира по тясната пътека, руното на козия труп се удряше в задницата на коня му. Прекалено бързо яздеше, но някак успяваше да се задържи на седлото.

Ръката й се насочи към колана и плетеният камшик се появи в дясната й ръка. Изви се във въздуха като трясък на падащо дърво. Конят на Жосеран се стресна и спря, ездачът му се плъзна на земята.