Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 119

— Всички знаем, че се е превърнал в онова, което всеки монгол презира — извика Арик Буке. — Китаец, нашият прастар враг! Той знае, че вие, неговият собствен народ, не го обичате затова е обърнал онези, които покорихме, срещу нас! Той се назовава Чунг т’унг, като китайски император. Управлява като китаец, със секретариат, пратеници и чиновници! Дори нарича себе си Син на Небето! Подмазва се на китайците, сякаш те са победителите, а ние сме претърпели поражението!

Отново гневен ропот.

Хутлун, все още на колене, осъзна, че Арик Буке може би вече е чул новините, които тя му донесе. Речта му изглеждаше внимателно подготвена.

— Той има служба „Строежи Шанту“ и Служба за защита! Има Съд на императорския гвоздей, Съд на императорското гвоздейче, Управление по изхранване на животните. Управление по изхранването на животните! Защо му е притрябвало на внука на Чингис хан подобно чудо? Добрият татарски кон има нужда само да бъде пуснат из полето и сам ще си намери храна изпод девет стъпки навят сняг! Принудил е китайските военачалници и чиновници да го коронясат като император на Китай, защото знае, че монголите никога няма да го коронясат като хан на хановете!

Множеството нададе викове, чуваха се поздравления. Леопардът се понадигна, наострил уши.

— Хубилай отиде в Катай като лъв и те го превърнаха в агънце. Моят брат е забравил да язди! — извика той най-грозната обида, която един татарин може да отправи към друг. — Ще отидем до Шанту с армия от най-добрите ни конници и ще превърнем града му в чакъл!

Надигна се врява.

Огнената буря тепърва ще връхлети, помисли си Хутлун, когато придворните около нея с крясъци заискаха кръвта на Хубилай.

И изглежда Жос-ран беше искрата, която подпали огъня.

69

За Хутлун Каракорум беше едновременно повод за удивление и разочарование. Чудеше се дали Чингис хан би одобрил потомците му да си вдигат дворци като онези, които цял живот беше сривал със земята.

От река Оркхон през равнината беше прокопан канал, който да довежда вода и да задвижва водното колело за градските ковачници. В тези леярни обаче се изковаваха не само върхове на стрели, мечове, колела за обсадни машини, а и търнокопи, плугове, кирки и сърпове.

Обработваха земята, осъзна тя и за миг й призля. Татарите бяха станали земеделци, превърнали се бяха в онова, което презираха.

Арик Буке може и да ругаеше брат си Хубилай, но се виждаше, че и той самият не е Чингис хан. Удобствата на двореца едновременно я удивиха и отблъснаха. В подземието му имаше тухлена пещ, от която нагретият въздух се отвеждаше по каменни тръби из цялата сграда. Така във всяко помещение на двореца през нощта беше топло. Изключително постижение, но така ли трябваше да живее татарският конник?

А и онова сребърно дърво.

Чингис и дошлите след него хагани бяха водили занаятчии и майстори от градовете, които бяха завоювали в Персия, Катай и дори Европа. Сред тях имало златар, когото довели преди двайсет години от далечна земя, наричана Унгария. Възложили му да изработи дърво от сребро за пировете на Великия хан. В дървото бяха изкусно вплетени четири сребърни змии, които се виеха около клоните. От устата на всяка змия се лееше различна напитка: от едната оризово вино, от другата черен кумис, от третата медовина, а от последната течеше направено от грозде червено вино.