Читать «Пътят на коприната» онлайн - страница 118

Ханът на хановете си отдъхваше върху диван от здрава слонова кост. Тронът му беше обкован със злато, перли и нефрит и обкръжен от шатра от пурпурна коприна. Въпреки великолепието на обстановката, Хутлун забеляза, че дворът има подредбата на традиционна татарска юрта; под хагана и от дясната му страна имаше друг подиум, върху който бяха синовете и братята му. От лявата му страна на подобен подиум бяха съпругите и дъщерите му.

Покрай стените се издигаха места за сядане на другите членове на Златния клан. Хутлун забеляза пищните кожи и брокати, яркото проблясване на рубините.

В центъра на помещението гореше огън от шипкови и пелинови корени.

В Каракорум продължаваха празненствата по случай обявяването на Арик Буке за велик хан. От котлите с варено овнешко се издигаше пара. Мъжете пиеха кумис от сребърни купи и при всяка наздравица облечени в бели роби шамани поръсваха малко кобилешко мляко в четирите ъгъла на залата, за да укротят духовете на Синьото небе.

— Трябва да почакате, докато приключи празникът — прошепна й церемониалмайсторът. — Тогава хаганът ще те изслуша.

Но когато насъбралото се множество приключи гуляя си, повечето от придворните в мъжката част на залата лежаха проснати по килимите в ступор. Доведоха жонгльори, акробати и огнегълтачи, за да забавляват онези, които още се държаха.

Най-накрая в павилиона въведоха бял леопард, привързан с дълга сребърна верига. Онзи, който го придружаваше, освободи звяра от каишката на врата му. Леопардът запристъпва смирено нагоре по стъпалата към трона и падна, сякаш в знак на покорство, в краката на Великия хан.

Калпав номер, помисли си Хутлун. Тя би предпочела нейният хаган да се докаже, като се изправи пред див леопард с една стрела в колчана си.

Церемониалмайсторът се обърна към нея и я побутна напред, за да предаде новините на хана на хановете.

Арик Буке лежеше проснат на дивана, замаян от пиене и ядене. Хутлун видя пухкава кожа да обточва рядката му брада и жестока уста. Той я наблюдаваше с дивашко безразличие. По пръстите му като отдавна засъхнала кръв просветваха рубини.

Хутлун го поздрави на колене, какъвто беше обичаят, и му предаде случилото се. Из залата се разнесоха гневни клетви, когато му разказа каква е съдбата на християнските пратеници. Ездачите, които ги отвели, обяви тя, не направили никакво усилие да прикрият кои са. Били войници от личната имперска стража на Хубилай.

Хутлун приключи разказа си и настъпи дълга тишина. Ханът на хановете огледа залата със свъсени от недоволство вежди. Без съмнение беше замаян от пиенето, но заговори с достатъчно ясен глас.

— Брат ми ламти за трона на Чингис хан, който е мой според избора, направен от курултай! Не се е подчинил на властта, която неговият дядо, Чингис хан, ни е дал, и трябва да се страхува от възмездието на монголската орда!

Пълководците му заръмжаха в знак на съгласие. Поне онези, които бяха все още трезви.