Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 65

— Ясинда! Стой!

Спирам с въздишка. Би трябвало поне да си придам вид, че се опитвам да се адаптирам към живота в прайда, и да се насиля да поговоря с него. Вместо да бързам да го избегна, както правя сега.

Заставам с лице към Корбин.

— Отивам у Нидия.

— Тамра не е там. Упражнява се на летателното поле. Можем да идем при нея, ако искаш.

— Не съм в настроение — отвръщам и отново се насочвам към дома на Нидия. Вече е почти пладне.

Само че Корбин не се отказва.

Осъзнавам, че, ако той не се махне, може би ще трябва наистина да вляза в къщата, за да подкрепя твърдението си. Не че имам план за това как ще мина незабелязано покрай караула при портите. Просто вярвам, че решението някак ще дойде от само себе си.

— Ходи ли ти се в спортната зала по-късно? — пита Корбин сякаш изобщо има някакъв шанс с мен. Като че съм омекнала към него.

— Не, благодаря.

— Ясинда, кога ще престанеш да се правиш на недостъпна?

Стъпките ми стържат по чакъла, издават раздразнението ми.

— Не се правя на нищо!

— Все някога ще ти намерят партньор.

Кожата ми се изопва, наежва се при тези думи. Защото най-вероятно е прав. Прайдът няма да ми позволи да остана сама без партньор още много години. Или ще трябва да избера някого, който да получи одобрението на Северин, разбира се, или ще ми зачислят някого. Още една основателна причина да избягам възможно най-надалеч от прайда.

— Касиан няма да…

— Касиан не ме интересува — озъбвам му се, изпитвайки яд заради разлялата се по лицето ми топлина в резултат на очевидната лъжа, която изричам.

Той е в ума ми, откакто се върнах тук. Както и Уил.

Прецених погрешно Касиан. Той не ме желае, защото съм безценната огнедишаща на прайда. Нещата не стоят така, както винаги съм си мислела. Иначе щеше да пожелае Тамра, близначката ми — драки с равен на моя, ако не и по-висок статут.

Колкото и невъзможно да звучи, Касиан иска мен. Заради мен самата.

Тази мисъл само ме влудява. Сърцето ми принадлежи на Уил. Нямам нужда от Касиан, който да усложни нещата… да направи по-трудно онова, което би трябвало да е леко. Защо просто не пожелае Тамра?

Мислите за Уил и Касиан са като безнадеждно оплетени конци. Само че днес слагам край на това. Днес правя своя избор.

Корбин се спира. Аз също. Поглеждам го право в лицето с цялата студенина, която изпитвам, винаги щом го зърна.

— Хубаво е, че не се вълнуваш от Касиан — обявява той. — Това значи, че между нас няма никакви пречки.

Клатя отрицателно глава.

— Виж, Корбин, между нас няма да стане нищо. Никога.

— Ще видим — промърморва той многозначително, сякаш знае нещо, което на мен ми е неизвестно. Погледът му прехвръква някъде над рамото ми. Проследявам го, но не виждам нищо.

— Поздрави Нидия от мен.

Сетне си тръгва по пътя, а аз продължавам към дома на Нидия, убедена повече от всякога, че трябва да напусна.

Този път на пост не е Девин. За мое нещастие, новият изглежда взима работата си на сериозно. Дори втренчва суров поглед в мен, когато почуквам на вратата на Нидия. През това време умът ми работи трескаво в търсене на план как да се промъкна покрай него, за да се срещна с Уил.