Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 59

— Какво искаш?

Той не отговаря. Просто стои до мен, с изпитателен, пронизващ поглед, който отново ме подмамва да мисля, че ме е прозрял. Вижда истинската ми същност под всичко останало. Под обвивката на момиче. Под обвивката на драки. Отвъд костите, плътта и тлеещия огън. И все пак, ако наистина ме виждаше такава, каквато съм, тогава щеше да знае, че не съм могла да се сбогувам с Уил. Щеше да знае, че съм го излъгала. Щеше да знае колко е мъчително за мен да се изправя лице в лице срещу него с моята измама, тегнеща грозно помежду ни.

Погледът ми се премества към устните му, чийто вкус още помня, и се задържа за кратко върху тях, докато нещо не сковава гърдите ми и спира дъха ми. Той вдига ръка и аз се дръпвам уплашено.

Чувствам се като глупачка, но не отстъпвам от мястото си, докато палецът му гали бузата ми.

— Какво правиш? — прошепвам.

— Докосвам те.

Възглавничките на пръстите му се плъзват по брадичката ми, по долната ми устна, толкова меки, въздействащи, и аз разбирам какво иска. Усещам го в допира му. В начина, по който ме поглъщат тъмните му очи. Дъхът му нашепва името ми.

За една секунда се накланям към него, но после внезапно отскачам назад.

Причината да се отделя от него не е угризение на съвестта.

А нечий възглас. И разбирам, че не сме сами.

14

Обръщам се и впервам поглед в сестра ми. Лицето й е залято от руменина, бузите са обагрени от яркочервен цвят, който сякаш осквернява алабастровата й кожа. Кожата ми изстива, после отново се сгорещява.

— Тамра — произнасям името й едва чуто, като мъчителен стон, заседнал в гърлото. Бледите й, заскрежени очи прескачат между мен и Касиан.

— Е, какво? — дръзко пита тя. Гласът й е суров, жесток, толкова контрастиращ с външността й, разтреперана и крехка, още по-неземно бледа от обичайното. — Какво е? Какво толкова специално има у нея?

Задава този въпрос, втренчила поглед в Касиан.

— Кажи ми!

— Нищо — понечвам да отвърна. — Нищо, Там…

Тя замахва към мен.

— Говоря с Касиан, Ясинда! — вниманието й отново се насочва към него. — Наистина искам да знам. Дори лицата ни са еднакви! — изсумтява. — Е, почти.

Отмята назад един от сребристите си кичури.

— При това сега не само съм истинско драки, но и притежавам талант, който съперничи на нейния. Така че, какво толкова специално има у нея?

Бледият й поглед проблясва от силната емоция, вперен изпитателно в него, отчаяно търсещ отговор на този въпрос.

Касиан дълго не казва нищо. Аз страдам безмълвно. Очаквам да каже, че у мен няма нищо специално, че се връща при мен по силата на някакъв навик.

Тамра бавно поклаща глава.

— Просто ми кажи.

Изрича следващия си въпрос със слаб шепот, при който сърцето ми се свива от болка.

— Защо не избра мен?

Касиан най-сетне отговаря с тих, изтерзан глас:

— Не зная. Помъчих се… откакто се върнахме тук, се опитвах много пъти… Но ти просто не си тя.

Ще ми се думите му да не ме трогваха по този начин. За миг позволявам на топлината да обгърне сърцето ми. Оставям се да вярвам, че съм специална за него. Че съм много повече от огнедишащата, която той е научен да предпочита.