Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 57

Той ме настига и аз плъзвам поглед към него, нетърпелива да остана сама.

Изглежда, че ме разбира без думи.

— Ще те изпратя до вас, за да не докладват за теб, ако те спрат. Ще им кажа, че съм те придружил, след като си ходила да видиш Тамра.

Тези думи ми напомнят какъв ще бъде животът ми тук, ако остана. Няма да бъде лош живот. Касиан винаги ще ми бъде приятел, ще ме защитава и ще ми помогне отново да намеря мястото си в прайда. И накрая ще ме приемат отново. Ако си изиграя ролята.

Ако мога да забравя Уил.

Ако мога да се преструвам, че не съм нещастна. Всичко зависи от мен.

Долепим пръсти до устните си, които още помнят усещането за него. Не мисля, че някога ще мога да забравя. Последните седмици се опитвам да убедя сама себе си, че мога да го оставя зад гърба си… че вече съм го оставила. Тази нощ опроверга всички илюзии. Винаги ме е чакал. И винаги ще ме чака.

Дни по-късно стоя пред вратата на майка ми и почуквам леко.

— Мамо — повиквам я.

Тихото бръмчене на телевизора й се чува и през вратата. Смяната й е свършила преди часове, значи от известно време си е вкъщи. Сигурно е гладна. Не видях съдове в мивката.

След още едно потропване отварям вратата и влизам в неосветената стая. Тя лежи в леглото си, облечена в хавлия, а очите й са втренчени в телевизора. Поглеждам към разхвърляното легло и примигвам. Мама винаги го оправя. Никога не съм го виждала в този вид до толкова късно.

На нощното й шкафче се мъдри наполовина пълна чаша вино верда. До нея е оставена самата бутилка. Напоследък виното е единственото, което я поддържа. Не че това може да се нарече храна. Чудя се защо не й пречат да взима толкова много вино от клиниката. То се ползва главно като лечебно средство, не за свободна консумация.

— Здрасти, мамо.

За миг тя откъсва очи от повторението на някакъв комедиен сериал.

— Здравей, Ясинда. Добре ли мина денят ти?

Очите й са мътни и безжизнени.

Задава ми въпроса машинално. Колкото да каже нещо.

Как да отговоря на майка, която е изпаднала в забрава? Има ли нещо, което мога да кажа или направя, за да си я върна?

— Добре. Нормално — прокашлям се аз, решена да направя всичко възможно, за да й вдъхна живот. Как да я оставя в това състояние? Ако избягам с Уил, кой ще се грижи за нея?

— Довечера в спортната зала ще има турнир по джако. Снощи го прекъснаха. Реших, че може да искаш да отидеш и да погледаш… може би и да поиграеш.

— Не — бързо отказва тя. — Не ми се ходи в навалицата.

Естествено, мисля си. Всичко, което правиш, е да се явяваш на работа, да посещаваш Тамра от дъжд на вятър и да пиеш всяка вечер, за да заспиш. Да си общуваш с прайда, който ти отне и двете дъщери, надали ти се струва толкова добра идея.

— Тогава може да си устроим момичешка вечер — предлагам аз. — Какво ще кажеш да сготвя?

Погледът й прехвръква към мен и се чудя дали осъзнава, че не е готвила вкъщи повече от седмица.