Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 54

Лицето ми пламва при спомена за целувката. Целувка, която бе моментна грешка от моя страна или по-скоро предателство спрямо всички. Спрямо Уил. Тамра. Касиан. Дори спрямо мен.

Накланя глава към мен и челата ни се докосват.

— Значи, не желаеш Касиан… и все пак искаш просто да изчезна от живота ти? — прошепва той.

Този път само му кимвам. За мен е твърде болезнено да изрека тази лъжа. Сега, когато съм тук, с него… Не съм се чувствала толкова жива, откакто се завърнах в прайда. Откакто започнах да се самозаблуждавам, че все някога ще го забравя.

Той сякаш усеща слабостта ми. Плъзва ръце по бузите ми и заравя пръсти в косата ми, играейки си нежно с къдриците.

— Готова ли си да се откажеш от нас? Наистина ли искаш да си тръгна, да сляза от планината и никога да не се върна? Да те забравя?

От резкия му, дрезгав глас и от сценария, който ми обрисува, ме полазват тръпки. Не, не, не искам това. Но така трябва да бъде…

— Кажи ми го, Ясинда. Кажи го и ще си тръгна. Това ли искаш? Да не ме видиш повече?

Сподавен хлип слага край на решимостта ми.

— Не, не.

Той ме целува. Дълбоко, ненаситно. С ръце, заровени в косата ми.

Хладните му устни се срещат с моите, които са вечно горещи. Жаравата в сърцевината ми се разпалва, опитвам се да я сдържа. Отдавам се в плен на емоцията. Той събужда у мен всичко, което се мъчех толкова усърдно да потисна, и аз му откликвам, целувайки го със същия плам, като изгладняло животно. Изгладняло за него.

Внезапно ме изпълва почти ужасяващо чувство на убеденост.

Не мога да се откажа от него.

Той е другата ми половина. Разбира какво е да си изолиран от всичко и от всеки, да отхвърляш пътя, който останалите са предначертали за теб. Ние сме еднакви. Две страни на една монета.

Уил отделя устни от моите, за да си поеме дъх и да прошепне в ухото ми:

— Ще намерим начин…

Разтрепервам се от обзелите ме терзания. Той ме целува, аз се притискам в него, а през това време в гърдите ми избухва огън, чиито пламъци стигат до гърлото ми. Подхваща ме с ръка, за да ме задържи да не падна.

Пред очите ми, в мрака, препускат цветове, танцуват петънца, чувствам се като пометена от някаква вълна — от него. Отдадена на магията на устните и ръцете му, които са се впили в мен.

— Тамра — отронвам с въздишка, мислейки за сестра ми и за нашата възобновена близост. — Не зная дали мога да я изоставя.

После нещо в мен се преобръща, вдига се като резе на врата. Тамра няма нужда от мен. Тя намери своето място в прайда. Има си Касиан. Може би, ако си тръгна, той най-сетне ще я оцени по достойнство. Може би трябва да напусна, за да имат своя шанс.

Мама обаче е съвсем друго нещо. Вярно, би се зарадвала, ако избягам от прайда. Може дори да поиска да дойде с мен. Но мога ли да й го причиня? Да я накарам да избира между мен и Тамра? Или просто ме е страх, че няма да избере мен?

— Ясинда…

Сякаш прочел мислите ми, Уил изпуска топла въздишка, която погалва бузата ми.

— Просто помисли. Само за това те моля…

Засега. Не го казва, но аз го чувам. Той няма да се откаже от мен. Иска да сме заедно. Без значение колко силно се опитвам да го отблъсна.