Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 33

— Всичко ще бъде наред — казвам, защото не знам какво друго да й кажа. Тя изобщо не се държи като нашата майка. — Сгафих и сега трябва да ме накажат. Скоро всичко ще отшуми.

Тя отпива бавно, очите й са изгубили блясъка си.

— Да, сигурно си права.

Отново изчезва в кухнята. Когато се връща, между тялото и ръката й се подава цяла бутилка вино верда. Погледът ми я проследява, докато върви по коридора към стаята си. Вратата щраква зад гърба й. След миг вече чувам бръмченето на телевизора в спалнята й.

Известно време оставам на масата и се оглеждам. Три празни стола. Скачам на крака, не съм в състояние да седя нито миг повече.

Събирам съдовете и ги отнасям до мивката. Тишината в кухнята е плътна. Чува се само далечното бръмчене на маминия телевизор. Докато мия чиниите, погледът ми се отмества към кухненския прозорец и прехапвам устни, за да не възкликна. Една купа се изплъзва от ръката ми, отскача от ръба на мивката и се разбива на пода. Въпреки това не помръдвам, дори не поглеждам надолу, за да видя откъде идва режещата болка отстрани на крака ми.

Съсредоточавам немигащи очи в далечния край на изсъхналата градина на майка ми. Една фигура е застанала в мрака. Очите, които ме наблюдават, сякаш пламтят, прорязват вечерната мъгла и стигат до дома ми. До мен.

Мъглата се суче, издига се около фигурата като дим от торфен огън. И се раздалечава, за да разкрие едно лице… Корбин. Устните му са изкривени в презрителна усмивка. Изражението му е самодоволно, надуто, докато стои там най-нахално.

Кожата ми започва да щипе, белите дробове се свиват и издуват, вибрират от топлината. Очите ми се присвиват, за да изтълкуват правилно тази усмивка.

Той смята, че съм му в кърпа вързана. Тамра и Касиан са заедно, а аз съм изпаднала в немилост в прайда — какво друго ми остава, освен да се отдам на единственото драки, което ме поглежда? Което ме желае? Нали? Да, ама не.

В гърдите ми тлее огън. Сигурно си мисли, че ще му падна в краката, благодарна за всяка троха, която ми подхвърля, за това, че ме спасява от това самотно, мрачно съществуване сред моите събратя.

Мятайки гневен поглед към забулената фигура, сграбчвам въжето и щорите падат с шумен трясък. Но все още си го представям застанал там, виждам го как се е втренчил в мен, наблюдава ме и чака.

Странно. Върнах се в дома, за който копнеех, сред студените мъгли и въздуха, който покрива с влажни целувки зажаднялата ми плът. Но все едно ме заобикаля мъртвата пустиня. Отново. Само че тук го няма Уил, който да ме изпълни с живот. Няма нищо.

В тази нощ проверявам дали прозорецът ми е затворен. Предпазна мярка, която никога преди не съм взимала, дори когато бях в Чапарал, но по някаква причина изпитвам нужда да го направя, докато в ума ми още горят очите на Корбин.

8

Дните се нижат тихо един след друг, като прелистени страници на книга. Докато животът ми потъва в рутинното всекидневие, самотата все повече ме гнети, разяжда ме отвътре. Започва да се здрачава, когато се прибирам от работа. Мъглата се сгъстява и чезнещите слънчеви лъчи се мъчат да проникнат през непрогледния въздух, хвърляйки светли петна тук-там, и да отложат нощта.