Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 29

В този миг от разнебитения покрив на Каркарон бликна бяло сияние. Игър изтича към ръба на амфитеатъра, заслони очи с длан и се вторачи в кулата. Избълва проклятие и се втурна по стъпалата, а другите го последваха.

Главата на Лиан се замая. Започваше се! Каран беше в кулата заради него, а той нямаше с какво да и помогне. Мъкнеше се подир останалите, доколкото му позволяваха оковите на краката. Полепналият на тях грапав лед бързо разкървави глезените му.

Когато се добра до стръмната пътека, всички вече бяха на стъпалата под портата, но привляклата ги светлина избледняваше. Скоро изчезна и се спусна още по-плътна тъма, защото облаците отново скриха луната. Лиан се притаи по-назад, за да не го забележат. Някакво неприятно усещане свиваше вътрешностите, а сетивата му се размътваха, като че самото пространство наоколо се разместваше. Стиснеше ли клепачи, в ума му се мяркаха чужди за него гледки — като пейзажите от Аакан, които разгледа в Шазмак, но по-разкривени, по-далечни от действителността.

Знаеше какво става, преживя го и преди седмица. Рулке бе задействал своята машина, но не за да лети с нея, а за да постигне Целите си.

Бурният вятър налиташе от юг и носеше ледени кристалчета, които жулеха кожата. Групата чакаше на загрозената със страшилища стълба пред Каркарон. Статуите над тях сякаш разперваха крилете си, за да се понесат със стихията. Студът изсмукваше и последните остатъци топлина от телата. За малко всичко притихна, после настана хаос.

От планинския склон се спусна вихър, несравним по ярост с всичко досега. Зърнаха го като безформена сянка, устремила се към тях.

Връхлетя ги така, че по неволя се вкопчиха един в друг, за да не ги отвее от стъпалата. Ледени късчета се впиваха в бузите им. Ураганът изтръгна парче от покрива и го запокити над главите им право към Лиан, който се просна по корем в очакване да бъде отнесен като с метална метла. Парчето обаче се килна встрани и падна в урвата. Ударната вълна отмина нататък, изкореняваше дървета по края на гората.

Луната се показа, но скоро я заличи болезнена за очите червена светлина, избухнала в Каркарон, толкова пронизваща, че старата твърдина все едно прозираше.

Кулата бълваше нажежен въздух, в небето скоро се струпаха облаци и за няколко минути се изсипа порой. Дъжд в планината през зимата? Но нямаше наводнение — водата мигновено замръзваше по скалите.

Разнесоха се и шумове като налудничава мелодия. Накъсано свирукане и тъкане, напомнящо за безброй щурци в нощна ливада и смесено с глухи бум тежи, подобни на удари по метален барабан с размерите на къща. Светлината пулсираше в такт със стържещите звуци, после замъждука заедно с по-тихата шумотевица, без да изчезне.

От ясното небе се сипеха огромни снежинки, скриха всичко освен неясното зарево и трудно различимия диск на луната. От кулата се виждаше само размит силует.