Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 27

5. Транкс

Чакаха час след час в амфитеатъра и се взираха в Каркарон. Какво друго да направят? Някой накладе огън с дървата, които аакимите бяха донесли, но пламъците нито топлеха, нито разведряваха някого.

Погледът на Лиан шареше по хората наоколо. Тук бяха десетина войници от стражата на Игър — закалени в битки ветерани, които винаги оставаха нащрек. Зад тях костеливата Вартила крачеше неуморно, видимо разяждана от отдавнашната борба в душата си. „Не мога да разпозная своя господар в него!“, бе изплакала тя след първата си среща с Рулке. Но сега предаността към Игър, която бе съхранила като че на инат, явно се поколебаваше.

Долода, помощничката на Игър — вечно изнервена млада жена в неизменната размъкната роба, се прокрадваше насам-натам. След ненадейното си повишение тя живееше в нестихващ страх от Игър, прочут с твърде променливите си настроения.

Мендарк, заприличал още повече на граблива птица, седеше на паднал дънер и зяпаше пламъците. Наблизо телохранителите му Осейон и Торгстед играеха на зарове върху плосък камък. От другата страна на огъня беше библиотекарят Надирил, около когото се събраха Лилис, баща и Джеви и Талия. Шанд се бе запилял нанякъде. „Вероятно дебне какво става в Каркарон“ — рече си Лиан кисело. Аакимите се бяха настанили отделно, сред тях червенокосата Малиен, Тенсор и Стария Дарлиш, когото Лиан не познаваше доскоро. По външност той се различаваше от останалите аакими — тънки ръце и крака, шкембенце и брадичка, изострена като мистрия.

— Какво чакаме? — не се стърпя Лилис.

— Края на света — унило отрони Тенсор.

— Какви ли беди е намислил да причини? — обади се Стария Дарлиш със своя дразнещ ухото източен говор.

— Няма как да познаем — отвърна Надирил.

Проявената мощ на машината им подейства смазващо. Всички страняха от Лиан. Никой не се съмняваше във вината му.

Талия прекрачи към него, за да провери въжетата, с които бе вързан. Носеше къс меч. Лиан за пръв път я виждаше въоръжена. Понечи да я заговори, но се отказа. Имаше ли смисъл? Мислите му пак се насочиха към кулата и не осъзна веднага, че Талия му е казала нещо.

— Попитах прекалено ли са стегнати? — повтори жената.

— И да са, какво от това?

— Не мога да преценя дали си виновен или невинен. Това ще се реши на съд, ако оцелеем. Но не искам дотогава да останеш без ръце, а в такава нощ това лесно може да те сполети.

Лиан разсеяно размърда ръце. Въжетата бяха вързани здраво, но не стягаха излишно. Тя се извърна и нещо се отприщи в него, изръмжа гърлено. Талия отново се взря в лицето му.

— Какво има?

— Страхувам се до полуда за Каран.

Тонът му изглежда я смути. Хвана го за рамото със силната си ръка и го завъртя към светлината, все едно се опитваше да прочете истината в очите му.

— Какво, изненадах ли те? — сопна се Лиан. — Всички си мислите, че съм я предал.

— Има доста доказателства за това — напомни жената. — А ти какво би казал в своя защита?

— Нищо! — кипна младежът. — Думите нямат значение. Изобщо не го интересуваше мнението й за него. Каква ли участ щеше да отреди Рулке на Каран? Тя притежаваше дарбата на усета, а и други редки способности. Никога не би я пуснал.