Читать «Чисти» онлайн - страница 2

Щом прочетох хартийката, аз я сгънах и казах:

— Ще я пазя вместо теб, съгласна ли си?

Не знам дали ме разбра. Изглеждаше далечна и притихнала, лицето ти беше безизразно с ококорени очи, също като на куклата ти. Вместо да кимнеш със собствената си глава, ти кимна с главата на куклата, която завинаги щеше да остане част от теб. Очите й примигваха едновременно с твоите.

Дълго живяхме така.

Преша

Шкафове

Преша лежи в шкафа. Ето къде ще спи, когато навърши шестнайсет — почернял шперплат, който притискаше плътно раменете й, душен въздух и просмукана вътре пепел. За да оцелее, ще трябва да бъде послушна, кротка и скрита, докато ОСР патрулира нощем по улиците.

Тя отваря вратата с лакът и вижда дядо си, който седи на стола си до външната врата. Вентилаторът, заседнал в гърлото му, тихичко се върти. Малките пластмасови перки се задвижват на едната страна, когато вдиша, и на другата, когато издиша. Дотолкова е свикнала с вентилатора, че могат да минат месеци, без да му обръща внимание, но тогава ще дойде момент, като сега например, когато се чувства дистанцирана от живота си и всичко я учудва.

— Е, смяташ ли, че ще можеш да спиш тук? — пита я той. — Харесва ли ти?

Тя ненавижда този шкаф, но не иска да го огорчава.

— Чувствам се като гребенче в кутийка — казва тя. Двамата живеят в задното складово помещение на една изгоряла бръснарница. Това е една малка стаичка с маса, два стола, два стари дървени палета на пода — единия за дядо й, а другия за нея — и ръчно изработен птичи кафез, окачен на кука на тавана. В помещението се влиза и излиза през задната врата на склада, която извежда на тясна уличка. Преди в шкафа са държали различни бръснарски принадлежности — кутии с черни гребени, шишенца син „Барбасол“, тенекиени кутии с крем за бръснене, грижливо сгънати кърпи за ръце и бели престилки, които се връзвали на врата. Сигурна е, че ще сънува, че е син „Барбасол“, затворен в шишенце.

Дядо й започва да кашля. Вентилаторът се завърта шеметно. Лицето му става моравочервено. Преша се измъква от шкафа, отива бързо при него и започва да го тупа по гърба, усещайки ребрата му. Заради кашлицата хората са спрели да търсят услугите му. Преди той беше собственик на погребално бюро, а после всички го знаеха като шивача на плът, тъй като започна да прилага уменията си върху живите. Тогава тя му помагаше, като промиваше раните с алкохол, подреждаше инструментите, а понякога се случваше да държи някое съпротивляващо се хлапе. Сега обаче хората смятат, че има инфекция.

— Добре ли си? — пита го Преша.

Лека-полека дишането му се възстановява.

— Да — кима той, след което вдига тухлата от земята и я поставя на ампутирания си крак, точно над засъхналите сухожилия. Тухлата е единствената му защита срещу ОСР. — Този шкаф е единствената ти възможност — добавя дядо й. — С времето ще свикнеш.

Преша знае, че трябва да проявява повече признателност. Дядо й беше построил скривалището преди няколко месеца. Шкафовете обхващат цялата задна стена, която разделя бръснарницата. Повечето от онова, което е останало от рухналата бръснарница, е изложено под открито небе, тъй като голяма част от покрива е напълно отнесена. Дядо й бе извадил от шкафовете всички чекмеджета и лавици. А по цялата дължина на гърба на шкафовете той бе поставил фалшив панел, който служи като скрита врата, извеждаща в самата бръснарница — панел, който Преша ще може да отвори, в случай че се наложи да избяга в бръснарницата. А после накъде? Дядо й беше й показал една стара напоителна тръба, където да се скрие, докато ОСР претърсва склада, при което със сигурност ще открие стария шкаф, а той ще им каже, че е изчезнала още преди седмици, може би завинаги, и че вероятно вече е мъртва. Опитва се сам себе си да убеди, че ще му повярват и че тя ще може да се върне обратно, след което ОСР ще ги остави на мира. Но, разбира се, и двамата знаят, че това е малко вероятно.