Читать «Чисти» онлайн - страница 5

Докато дядо й се е загледал навън, Преша мушва пеперудата в една торбичка. Тя използва фигурките за разменна търговия, откакто хората не идват вече при него, за да закърпи нещо по тях.

— Знаеш ли, късметлии сме, че имаме това място — плюс план за бягство — обажда се дядо й. — Късметлии сме от самото начало. Защото успях да стигна на летището навреме и да те намеря заедно с майка ти в зоната за получаване на багажа. Ами ако не бях чул за задръстванията? Ако не бях излязъл по-рано? А майка ти, тя беше толкова красива — додава той — и толкова млада.

— Да, знам — отвръща Преша, стараейки се да скрие нетърпението си, тъй като тази реч й е до болка позната.

Дядо й говори за деня на Детонациите, преди точно девет години, когато тя е била на седем. Тогава баща й бил извън града по работа. Кривокрак архитект със светла коса, както обича да казва дядо й, но добър куотърбек. Футболът бил порядъчен спорт, който се играел на затревен терен, със закопчаващи се шлемове и рефери, които надуват свирки и размахват цветни флагчета. — И какво от това, че баща ми е бил кривокрак куотърбек, щом не го помня? И каква полза да имаш красива майка, щом не можеш да си представиш лицето й?

— Не говори така — казва дядо й. — Разбира се, че ги помниш!

Но тя не може да направи разлика между разказаните от дядо й истории и собствените си спомени. Например, зоната за получаване на багажа. Дядо й бе обяснявал отново и отново — за чантите на колелца, за голямата движеща се лента и за служителите от охраната, които обикаляли наоколо като добре обучени овчарски кучета. Но това спомен ли е? Майка й се бе забила право в едно стъкло, умирайки на място, разказал й бе дядо й. Но дали това е спомен, или Преша просто си го е представила? Майка й е японка, което обяснява лъскавата черна коса на Преша, очите с формата на бадем и равномерния тен на кожата й, с изключение на онова малко местенце с вид на лъскав, розов полумесец около лявото й око. А по бащина линия кожата й е едва-едва посипана с лунички. Шотландо-ирландец, казва за себе си дядо й, но това не й говори почти нищо. Японци, шотландци, ирландци? Градът, в който баща й е бил по работа — както и останалата част от света, доколкото се знае, е напълно унищожен, заличен. Японци, шотландци, ирландци — тези определения вече не съществуват. МЛБВ — изрича натъртено дядо й — така се казваше летището. Успяхме да се махнем оттам, като последвахме останалите оцелели. Вървяхме дълго с несигурни крачки в търсене на безопасно място. Краката не ни държаха, но спряхме чак когато стигнахме в този град, тъй като се намира недалеч от Купола. Иначе живеем западно от Балтимор и на север от Ди Си. Тези неща отново не й говорят нищо. МЛБВ, Ди Си — това са просто букви.

Родителите й са непознати. Ето кое я убива, защото ако те са непознати за нея, как би могла тя да опознае себе си? Понякога се чувства така, сякаш нищо не я свързва с този свят, сякаш се носи в пространството като мъничка прашинка въртяща се пепел.