Читать «Чисти» онлайн - страница 6

— Мики Маус — казва дядо й. — Не го ли помниш?

Ето кое го изумява най-силно — това че Преша не помни Мики Маус и пътуването до Дисни Уърлд, от което се завръщали тогава.

— С големи уши и бели ръкавици?

Преша се спира пред кафеза на Фридъл. За изработката на клетката са използвани спиците на старо колело, тънък метален лист, служещ като под, и малка метална вратичка, която се плъзга нагоре-надолу. Вътре в кафеза на една пръчка клечи Фридъл — цикада с механични крила. Преша промушва пръст между тънките спици и милва нежно филигранните крила. Имат го, откакто се помни. Понякога Фридъл все още пърха с крила, стари и ръждиви. Той е единственият домашен любимец на Преша. Като беше малка, го нарече Фридъл, понеже, когато го пускаха да лети из стаята, той надаваше писклив крясък, който звучеше, като че ли казва: „Фридъл! Фридъл!“. През всички тези години тя поддържа в изправност чарковете му с помощта на маслото, което бръснарите са използвали някога за смазване на ножиците.

— Помня Фридъл — казва тя. — Но не помня никаква гигантска мишка с бели ръкавици.

Зарича се, че някой ден ще излъже дядо си, само и само да сложи точка на цялата тази история.

Какво помни за Детонациите ли? Ярката светлина — сякаш греят хиляди слънца. Помни също, че държеше кукла. Но не е ли била прекалено голяма за кукла? Главата на куклата беше закрепена за светлокафяво парцалено тяло с гумени ръце и крака. На летището Детонациите предизвикаха взрив от ослепителна светлина, която изпълни цялото й зрение, преди светът наоколо да избухне или в някои случаи да се стопи. Различни материи се вплетоха една в друга и главата на куклата се превърна в нейна ръка. И, разбира се, сега познава добре главата на куклата, защото е част от нея — мигащите очи, които се затварят при всяко нейно движение, заострените пластмасови черни мигли, дупката между пластмасовите устни, където трябва да пасне пластмасовото шише, и гумената глава, заела мястото на ръката й.

Тя плъзва здравата си ръка по главата на куклата. Усеща изпъкналите кокалчета на пръстите си вътре, ръбчетата и неравностите на ставите, изгубената ръка, станала едно цяло с гумения череп на куклата. Ами изгубената ръка, какво усеща с нея? Плътното, притъпено докосване на нормалната си ръка. Ето какво изпитва за времето Преди — то е там, може да го почувства, едно слабо усещане в нервните окончания, едва осезаемо. Очите на куклата се затварят. Дупката между свитите устни е потъмняла от сажди, сякаш и куклата е вдишвала от онзи въздух. Преша изважда вълнен чорап от джоба си и го нахлузва на главата на куклата. Покрива я винаги, когато излиза навън.

Продължи ли да се мае тук, дядо й ще почне да разправя истории за случилото се с оцелелите след Детонациите — за кървавите побоища в халетата на огромните хипермаркети, където обгорелите и деформирани оцелели се биели за туристически печки и рибарски ножове.

— Трябва да отида, преди да приберат сергиите, което ще рече преди вечерните патрули.