Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 31

— Пък и следващата смърт, която ще произтече от ръцете ти, вече е определена — изтърси тя, докато отново приемаше човешкия си облик.

— Етер, кога ще се научиш, че не трябва въобще да си отваряш устата? — вбесена запита Айви.

— Игнорирайте ме, щом трябва, но всяко създание без белег, свиващо се в скута на Миранда, е обречено — небрежно подхвърли Етер.

— Да не си посмяла да говориш за смъртта му! — изфуча Миранда, хвърляйки се към нея.

Айви се намери в необичайната роля да удържа приятелката си.

— Успокой се. Всичко е наред. Знаеш, че тя е прекалено глупава, за да знае какво говори.

Етер се намръщи и се приготви да отговори, но Дийкън я изпревари.

— Етер вероятно е права — отбеляза той.

Айви объркано го погледна.

— Не си длъжен да се съгласяваш с всичко, което тя каже — изпуфтя женският малтроп.

— Пророчеството никъде не споменава изрично за смъртта на придружаващите смъртни, но фразата „дела, които никой смъртен не би оцелял“ се среща често. Повечето от интерпретациите дори определят, че един от Избраните няма да оцелее. Не тая илюзии, че съм нещо повече от обикновен смъртен. Като такъв трябва да приема значителната вероятност да умра.

— Няма да го позволява. Не ме интересува срещу какво ще се изправим. Няма да позволя да умреш! — твърдо заяви Миранда.

— Това е… — поде Етер.

— Затвори си устата, преди той отново да се е съгласил с теб! Ти също, Дийкън! Нито думица! Всички просто замълчете за малко! — властно нареди Айви.

Етер скръсти ръце и се обърна към Лейн.

— Несъмнено си съгласен с… — понечи метаморфът.

— Тишина — прекъсна я той.

Когато Етер неохотно се подчини, Айви кръстоса ръце пред гърдите си и изпуфтя триумфално. Веднъж тя бе овладяла емоциите на останалите. Напрежението се разпръскваше бавно. Женският малтроп прецени, че това също се нуждае от промяна. Взе книгата и стилуса на Дийкън, правейки му знак да седне до Миранда.

— Искам да ви покажа колко добър художник съм, така че ми помогнете, като си лепнете усмивки. Ще се получи много по-добре, ако и двамата изглеждате щастливи — рече тя, намествайки ги внимателно, поставяйки Дийкъновата ръка върху рамото на Миранда.

— Не знаех, че си художник, Айви — отбеляза Миранда.

— О, да, и то отличен. Трябва да видиш какво… — енергично заговори Дийкън.

— Шт. И гледайте към мен. Няма да отнеме дълго време. Ще видите на какво съм способна, когато не се клатушкам върху конски гръб — рече Айви.

След няколко минути и след дребни намествания и напътствия, тя бе готова. Скицата бе смайваща, дори и ако се игнорираше факта, че бе нарисувана за отрицателно време. Отличаваше се с удивителен детайл, като същевременно притежаваше и стил. Портретът целеше не само да покаже как изглеждат двамата, но и кои са — и бе изпълнил целта си по възхитителен начин. Айви подписа рисунката и сетне се обърна към Лейн и Етер.