Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 23

— Чух всичко. Не исках да те прекъсвам — каза Айви на Миранда, преди да се обърне към Етер. — Този мъж паднал от небето, за да спаси живота й. Какво банално виждаш в това?!

Пристъпи към Дийкън с разперени ръце. Той подаде ръка, но Айви я бутна настрана и го прегърна.

— Спасил си живота на Миранда. Това те прави мой приятел, а приятелите не се здрависват — заяви тя.

Сетне Айви се обърна към девойката.

— Толкова се радвам да те видя! Казах им, че си жива, но те не ми повярваха. Поне тя не го стори. За Лейн не зная, но аз бях сигурна.

Женският малтроп прегърна и Миранда. Радостта й бе буквално заразна. Беше обвита в слабо златисто сияние. Очите на Дийкън се разшириха от учудване — бе чувал описание на феномена, но до този момент не бе го наблюдавал. Изпълваше го топлота и ликуване — останалите също, в различна степен. Дребните наранявания се стопиха. Друг любопитен ефект на емоциите й. Имаха склонността да се просмукват у другите. Гневът й даваше сила, а страхът — бързина. Радостта пък донасяше облекчение на страданията, по нищо не отстъпвайки на целебна магия.

— Това… това е забележително. От теб струи емоция! — възкликна Дийкън.

— Какво? — попита Айви, обръщайки се към него.

— Никога не съм виждал нещо подобно. Прилича на някакъв тип мистично подсилена емпатична симбиоза — изрече той.

Айви премигна.

— О, няма значение. Просто съм… Срещата ми с вас е реализирана мечта. Чест и привилегия, за които не съм достоен.

Етер повдигна вежди.

— Не очаквах някой човек да е толкова добре запознат с безполезността си — вметна тя.

— Не я слушай. Би ли повторил името си? — запита Айви.

— Дийкън. И тя е права. Всички вие сте Избрани, призвани от боговете да защитите своя свят. Целта ви е по-възвишена от всичко останало. Съдбата на мира лежи в умелите ви ръце. В сравнение с това, аз съм нищо.

Айви отново се обърна към Миранда:

— Приятелят ти е странен.

— Добронамерен е — отвърна девойката.

— Определено. Възнамерявам да ви бъда колкото се може по-полезен. Ако има нещо, с което бих могъл да помогна, каквото и да е то, за мен ще бъде чест да го сторя. Аз съм способен магьосник и умел боец. Не се колебайте да поискате каквото и да било — с готовност изрече той, оглеждайки ги поред. — Лейн? Етер? Айви? Каквото и да е.

Лейн не реагира. Рядко го правеше. Малтроп като Айви, животът го бе превърнал в безмилостен воин и страховит асасин. Омразата към вида му и произтичащите от нея трудности го бяха обгаряли, докато от него не бе останало единствено желязна воля, подчинена с неотклонна отдаденост на целта си. Понастоящем целта бе да защитава Айви. Тя бе единственият малтроп, срещан от него от десетилетия насам, а ако съдеше по живота си, явно и последният. Айви трябваше да оцелее, каквато и да е цената. Ако нещо не спомагаше за постигането на тази цел, значи не бе достойно за внимание.

Виждайки, че мълчаливият герой не иска нищо от него, Дийкън погледна към останалите.

— Не изпитвам нужда от нищо, което скромните ти сили са в състояние да предложат — сряза го Етер.

— Хм… — замисли се на глас Айви. — Не мисля, че ми трябва нещо.