Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 21

Заради опитите си да прекрати Вечната бран, Миранда бе заклеймена като убийца и предателка от петимата генерали. Още не беше сигурна в каква степен Съглашенската армия бе съумяла да разпространи описанието й, така че всяка ситуация, държаща я настрана от любопитни очи, без да налага прикритие, бе добре дошла.

Когато Дийкън желаеше да разнообрази ума си от бавно напредващия превод на д’каронския език, отново възобновяваше уроците си по сива магия. Всевъзможни заклинания биваха преподавани и дори упражнявани, без притеснения за евентуално привличане на нечие внимание. Привечер Миранда диреше останалите с ума си. Усещаше, че се приближава. Избраният път беше идеален.

Но представата не се задържа дълго. След залеза на поредния ден, в който все така нямаше следа от останалите, стана ясно, че най-краткият път върху картата не е задължително да бъде и най-бърз. Дълго неупотребяваните пътища бяха в ужасно състояние, представляващи не повече от ивици чакъл, върху които конете се затрудняваха да вървят. Непочистваните с години преспи по тесните проходи бавеха неимоверно пътуването. Скоро не бе ясно дали обилните им припаси щяха да бъдат достатъчни, още повече, когато за конете имаше малко храна.

За щастие след още известно време достигнаха пътища, които показваха признаци на поддръжка. А малко след това достигнаха и друм, върху който имаше пресни следи от подкови. Миризмата на горящо дърво указваше присъствието на град някъде наблизо. Зароди се надежда. Натам трябва да се бяха отправили останалите. Но постепенно сърцето на Миранда започна да се свива. Може би са били там, но вече не бяха. Опитите да ги засече я увериха, че не са наоколо. На всичкото отгоре, вече не бяха заедно. Намираха се много далеч, може би вече напуснали планината. Изгаряше от желание да се присъедини към тях, но конете — а и в интерес на истината, самата тя и Дийкън — се нуждаеха от подслон, храна и сън.

Най-сетне достигнаха града — малко миньорско поселище на име Върнест. Миранда го беше посещавала и преди. Това бяха добри новини. Не бе причинила суматоха при последната си поява, а оценителят несъмнено щеше да им даде злато в замяна на някой от предметите, съдържащи се в торбата на Дийкън.

Наместо отново да си послужи с генералския печат, който щеше да осигури безплатни провизии, сивият магьосник продаде част от по-дребните късчета на Мирандиния кристал. Една от бутилките лечебен еликсир също получи отлична цена, тъй като произвеждащите ги алхимици и магьосници под смъртна заплаха трябваше да ги предоставят единствено на армията. Официалната обосновка беше, че тези мерки подсигуряват достатъчното им количество за войската, но почти всички виждаха в това поредния начин за контролиране на населението.

Парите бяха достатъчни да се сдобият с нови припаси, да приберат конете и да прекарат нощта с покрив над главите и възглавници под тях. Миранда успя да се добере до стаята, без да привлече внимание. Имаше само едно легло, което наложи споделянето му. При други обстоятелства последвалата нощ би била — и несъмнено трябваше да бъде — нещо наистина специално. Но умората от пътя и притискащата ги задача доведоха единствено до сън.