Читать «Битката при Верил» онлайн - страница 24

— Опитай да поспиш. Когато отпочинем, ще споделим откритото. Предстои ни много повече работа от очакваното — рече Миранда.

— Ще се постарая, но сред настоящата компания ще ми е трудно — отвърна й Дийкън.

Девойката се намести с гръб към едно дърво. От двете й страни се разположиха Айви и Дийкън. Женският малтроп сънливо отпусна глава върху рамото й. Сънят на Миранда също не закъсня, донесъл кошмари. Битката с Епидим я измъчваше: повикана от момичето мълния раздира небето. Тялото му почернява като въглен. Тогава алебардата полита и се вкопчва в ръката на дете. Личицето му приема отблъскващо изражение на незасегнат от случващото се интелект.

Образите неспирно се повтаряха в ума й.

* * *

Три фигури се настаниха около маса. Помещението бе мрачно, единствената светлина идваше от черешовите на цвят въгленчета на лула, синьото сияние на алебардов кристал и няколко сходни скъпоценни камъка, които се раздвижваха наоколо, преди да се отпуснат край стената с подрънкване. Въпросната стая се намираше в рядко използвано крило от помещенията на краля на Северното съглашение. Замъкът бе подобаващо разположен в северната част на Северната столица.

Последва напрегнато мълчание, през което мъжът на челното място дърпаше дълбоко от лулата си. Казваше се Багу, един от оставащите четирима генерали на Северното съглашение, най-висшестоящият сред тях. Имаше изсечени, красиви черти, загрозени единствено от няколко белега. Беше облечен в изящни одежди, които носеше със съответстваща царственост. В момента едва сдържаше гнева си. Извади мундщука от устата си, издишвайки дима.

— Докладвайте, Димънт — нареди Багу. Гневът му подсили и без това властния тон. — Струва ми се, че изчаквах прекалено дълго да чуя обяснението за появата ви с подвита опашка.

— Вече трима Избрани са заедно. По-голяма бройка от тази, която бих бил склонен да посрещна неподготвен — обясни Димънт.

Той бе по-нисък, дрехите му не бяха толкова аристократични. Чертите му бяха по-остри и не така безукорни. Имаше излъчването на учен, принуден да участва в дела, които считаше под достойнството си — и не полагаше усилия да скрива истинските си усещания.

— „Неподготвен“…? Това бе тестовата ви лаборатория, не е ли така? Което предоставя на ваше разположение същинска армия — изръмжа Багу.

— Тестова, защото складираните вътре ревизии не бяха завършени! — ядоса се Димънт. — Тези Избрани дойдоха неочаквано и без да бъдат предизвикани, без да разполагам с възможност да се укрепя, но пак едва не ги сломих. Ако разполагах със сили, с големината на тези, които предоставяте на Епидим всеки път, когато ви прихване нещо и го пратите да ги избие — в пълно противоречие с плана — вече щях да съм ги довел полумъртви.

— Да, добре обмислено извинение — жилна го Багу. — Имате ли нещо полезно, което да добавите?

— Не се държат като герои. Разрушиха форта. Бият се със злоба. Не смятам, че бихме могли да разчитаме на обединението им в името на честта — предупреди Димънт.

— На една от тях ще можем — намеси се млад, уверен, но съвсем несвойствен глас. Гласът на момченцето, чието тяло понастоящем бе обитавано от Епидим. — Миранда има силни принципи.