Читать «На ръба на гроба» онлайн - страница 9

— Как може да се притесняваш да ми предложиш брак, Боунс? Бих умряла за теб. Тогава защо да не искам и да живея за теб?

Той ме дари с дълга, страстна целувка и едва когато се отдръпнах от него, останала без дъх, прошепна върху устните ми:

— Знам само, че същото искам и аз.

По-късно лежах в прегръдките му, очаквайки зората, която скоро щеше да настъпи.

— Какво предпочиташ: да избягаме или да направим голяма сватбена церемония? — попитах сънливо.

Боунс се усмихна.

— Знаеш какви сме ние вампирите, съкровище. Винаги си падаме по пищни изпълнения. Освен това съм наясно, че вампирското ни обвързване не се покрива с представата ти за истинска сватба, затова искам да го направим както трябва.

Възкликнах развеселено:

— Еха, голяма сватба! Ще ни трябва адски много време да обясним менюто на фирмата за кетъринг. Избрани блюда с говеждо или морски дарове за хората, сурово месо и части от тяло за гулите… и буре топла прясна кръв на бара за вампирите. Боже, направо си представям изражението на майка ми.

Усмивката на Боунс стана лукава и той скочи от леглото. Гледах го с любопитство, тъй като той отиде в другия край на стаята и набра някакъв номер на мобилния си телефон.

— Джъстайна?

Втурнах се към него, щом чух името на майка ми. Боунс избяга далече от мен, като преглътна смеха си, и продължи да говори:

— Да, Боунс се обажда. Хайде сега, с толкова гадно име да ме наричаш… хм… хм, на теб също, сигурен съм…

— Дай ми телефона — настоях аз.

Той не ми обърна внимание и не ми позволи да го хвана. След случилото се с баща ми, майка ми мразеше вампирите с патологична страст. Тя дори на два пъти се бе опитала да уреди убийството на Боунс, затова сега той изпитваше такова удоволствие да й отмъщава.

— Всъщност, Джъстайна, не ти се обадих само за да си побъбрим какъв нежив убиец съм… точно така, и жалко жиголо. Казвал ли съм ти, че майка ми беше проститутка? Не? О, мътните ме взели, всъщност аз произхождам от няколко поколения проститутки…

Поех си рязко дъх, когато Боунс разкри още една пикантна подробност за миналото си на майка ми, на която сигурно вече бе избила пяна на устата.

— Обаждам се, за да ти съобщя една добра новина. Помолих дъщеря ти да се омъжи за мен и тя прие. Поздравления, официално ще ти стана зет. Искаш ли отсега да ти викам мамо или да изчакам да мине сватбата?

Хвърлих се напред, правейки голям скок във въздуха, и най-накрая го хванах, като изтръгнах телефона от ръката му. Боунс се смееше толкова силно, че дори му се наложи да си поеме въздух.

— Мамо? Там ли си? Мамо…?

— Може би трябва да й дадеш малко време, Котенце. Мисля, че припадна.

Имаше дни, в които изпитвах пристъп на истинско съжаление, че никога няма да бъда майка. По принцип вампирите не можеха да се възпроизвеждат. Да, баща ми е успял да направи бебе на майка ми, но само защото съвсем наскоро е бил превърнат във вампир. А пък аз никога не бих рискувала да предам моите генетични аномалии на дете чрез изкуствено оплождане, а още по-малко да осиновя такова, имайки предвид опасния ми начин на живот.