Читать «На ръба на гроба» онлайн - страница 10

Обаче точно сега се радвах, че не съм майка. Бях се натъквала на някои страховити гледки, преследвайки вампири и гули, но да се изправя пред куп превъзбудени деца, които врещят, докато преминават от една компютърна игра на друга, знаейки, че не мога да се измъкна? Наистина бе плашещо.

Боунс чакаше извън „Чък Е. Чийз“, щастливо копеле. Причината за това бе енергийното му излъчване. Другите вампири го усещаха, когато бе наблизо, така че обикновено наблюдаваше заведението отвън, докато нашата мишена не разбереше, че е преследвана, след което и той можеше да се включи в партито. При мен липсваше типичната за неживите аура, която се усещаше като статично електричество или силен токов удар, в зависимост от силата на вампира. Не, аз имах биещо сърце и дишах, което ме правеше да изглеждам безобидна… поне в очите на онези, които не знаеха какво съм.

Затова сега не показвах разголени части от тялото си. Хей, аз не играех ролята на примамка, така че не трябваше да нося обичайното облекло на уличница. Белинда бе тази с дълбоко изрязаното деколте и плитките дънки, които разкриваха няколко сантиметра от корема й. Беше накъдрила косата си и се беше гримирала, което бе рядкост, понеже като пленница на Дон рядко излизаше.

Гледайки Белинда, с русата й коса, нацупени устни и впечатляващи форми, хората никога не биха предположили, че е вампир, още повече посред бял ден. Дори тези, които вярваха в съществуването на вампирите все още робуваха на мита, че кръвопийците могат да излизат само през нощта. Което беше пълна глупост, както и това, че спят в ковчези и се страхуват от религиозни символи, а също и че могат да бъдат убити с дървен кол.

Малкото момче до мен ме дръпна за ръката.

— Гладен съм — заяви то.

Бях объркана.

— Но ти току-що яде.

То завъртя изразително очи.

— Госпожо, това беше преди час.

— Наричай ме мамо, Итън — напомних му, лепвайки лъчезарна усмивка на лицето си, докато измъквах още пари от джоба си. Толкова откачена мисия досега не бяхме провеждали. Така и не разбрах откъде Дон бе намерил това десетгодишно момченце, което да ни служи за прикритие. Но той бе уредил Итън да дойде с нас, казвайки, че ако прекараме часове наред в „Чък Е. Чийз“ без дете, нашите мишени ще ни помислят или за педофили, или — очевидно — за ловци на вампири.

Итън грабна парите от шепата ми, без да ме изчака да преброя банкнотите.

— Благодаря — каза той и хукна към щанда за пици.

Добре, това изглеждаше достоверно — през целия този ден, както и през предходния, бях видяла много деца да постъпват по същия начин с родителите си. Мили боже, за храна и безброй жетони за игра, за два дни тук бях похарчила повече пари, отколкото обикновено харчех за седмица работа по баровете, наливайки се с джин с тоник. Е, поне бяха парите на Чичо Сам, а не моите.

„Чък Е. Чийз“ беше само на един етаж, което улесняваше задачата ми да не изпускам Белинда от очи. Тя беше в сектора от лявата страна на входната врата и играеше на Скибол. Белинда направи още едно перфектно хвърляне на топчицата в центъра на кръговете. Светлините угаснаха, докато машината изплюваше още билетчета през страничния отвор. Имаше цяла купчина такива до краката си и доста бащи, както и деца, скупчени около нея, й се възхищаваха.