Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 20

Приведох се, влязох и моментално натиснах едно копче на часовника си. Обратното отброяване започна — точно трийсет минути.

В ръцете си стисках страшно изглеждащи сребърни ками, а и имах ножовете си за хвърляне. Дори носех пистолет, който бе затъкнат в панталоните ми, а пълнителят бе зареден със сребърни патрони. Въоръжението ми струваше малко състояние.

Очите ми се пригодиха към почти несъществуващото осветление. Заради малките отвори по тавана в пещерата не бе тъмно като в рог. Засега входът бе чист. От дълбините се дочуваха шумове и вече ми се налагаше да се изправя пред въпроса, който отказвах да обмисля. Мога ли да убия Боунс? Щях ли да имам силата да погледна в кафявите или в зелените му очи и да нанеса своя удар? Не знаех отговора, затова и бях измислила резервния план с ракетата. Ако аз се поколебаех, хората ми нямаше да го сторят. Те щяха да бъдат силни, ако аз се окажех слаба. Или мъртва. Което и да е от двете.

— Приближи се още малко — долетя глас.

Гласът отекна в пещерата. Английски акцент ли бе това? Не бях сигурна. Сърцето ми ускори ритъма си, когато пристъпих по-навътре.

Бяха настъпили промени след последния път, когато бях идвала тук. Помещението, което някога бе служило за всекидневна, бе опустошено. Диванът бе разтрошен на парчета, а не така го помнех. Пълнежът от възглавниците му се стелеше по пода като сняг, телевизорът бе потрошен и лампите отдавна бяха видели последната си светлинка. Параванът на съблекалнята ми, който за кратко бе щадял стеснителността ми, бе разбит и парчетата бяха разпилени из цялото помещение. Очевидно някой бе съсипал стаята в изблик на гняв. Честно казано, страх ме бе да надникна в спалнята, ала въпреки това го направих и сърцето ми се сви.

Леглото се бе превърнало в късчета дунапрен. Летви и пружини покриваха пода, забити на сантиметри в земята. Скалните стени бяха нащърбени тук-там от удари с юмрук или друг твърд предмет. Обзе ме мъка. Аз бях виновна за това, все едно бе извършено от моите ръце.

Студено течение раздвижи въздуха зад мен. Извърнах се с ножовете в ръце, бях готова. Със светещи зелени очи в мен се бе вторачил вампир. Зад него стояха още шестима. Силата им нагнети въздуха в затвореното пространство, ала тя бе разпределена поравно, ако мога така да се изразя. Само от един от тях се излъчваше повече мощ, ала лицето му не ми бе познато.

— Кои, мамка му, сте вие, момчета?

— Ти дойде. Бившето ти гадже не ни излъга. Не знаехме дали може да му се вярва.

Думите бяха на вампира, стоящ най-отпред, онзи с къдравата кафява коса. Изглеждаше на около двайсет и пет, в човешки години. От силата, излъчваща се от тялото му, прецених, че е на около петстотин години, тоест млад мастер вампир. От седмината той бе най-опасен и думите му ми изкараха акъла. Бившето ти гадже. Ето как бяха научили за мен. Света Дево, не Боунс бе разкъсал онези хора, а тези вампири тук! От онова, което навярно му бяха причинили, за да го принудят да говори, ми прилоша, и в същото време се вбесих.