Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 21

— Къде е той?

Само това имаше значение. Ако бяха убили Боунс, щеше да ги сполети същата съдба като леглото зад гърба ми. Нямаше да е възможно да се различи едно късче от другото.

— Тук е. Все още е жив. Ако искаш и така да си остане, ще правиш каквото ти кажа.

Подчинените му започнаха да се разгръщат, ограждайки ме в капан в спалнята, която имаше само един изход.

— Искам да го видя.

Къдравият се усмихна самодоволно.

— Не поставяй условия, момиче. Нима си мислиш, че тези ножове наистина могат да те защитят?

Когато убиха дядо и баба и аз връхлетях с онази кола в къщата, за да спася майка си, си мислех, че не е възможно да бъда по-ядосана. Бях грешала. Неподправената кръвожадност, която ме обзе, накара тялото ми да затрепери. Вампирите разтълкуваха треперенето ми за изблик на страх и усмивките им се разшириха. Къдравият пристъпи напред.

Два от ножовете излетяха от ръцете ми, преди мозъкът ми да успее дори да подаде командата. Оръжията се забиха до дръжките в сърцето на вампира, стоящ вляво от мен и облизващ устните си. Той се строполи напред, преди езикът му да довърши обидното си движение. В ръцете ми се появиха още ножове, заместващи вече изстреляните.

— Сега ще ви попитам отново и не ме вбесявайте още повече. Прекарах сутринта, потънала до шия в черва, а не съм от търпеливите. Следващият е предназначен за теб, Къдравелко, освен ако не ми покажеш, каквото искам да видя. Момчетата ти може и да ме пипнат, но ти ще си прекалено мъртъв, за да ти пука.

Очите ми се вторачиха в неговите и му дадох да разбере, че стоя зад всяка своя дума. Ако не се съгласяха да видя Боунс, щях да реша, че се е случило най-лошото и с развети знамена да се втурна в самоубийствена мисия, но за Бога, те щяха да умрат заедно с мен.

Нещо в погледа ми трябва да е убедило вампира в непоколебимостта ми. Той рязко кимна на двама от потресените си лакеи. Те погледнаха за последен път приятелчето си, което бавно започваше да се спаружва, преди напълно да изгние. Един незавъртян нож в сърцето нямаше да убие вампир. Но два бяха свършили работата. Отнякъде в помещението достигна звук от дрънкането на вериги и се досетих къде държаха Боунс. Мътните го взели, някога аз бях стояла окована там. Вече бях убедена, че чувам сърцебиене. Нима със себе си водеха и човек?

Водачът ме огледа равнодушно.

— Ти си онази, която през последните няколко години ни избива. Човек със силата на безсмъртен, онази, която наричат Червенокосия жътвар. Знаеш ли колко пари струваш?

Мамка му, ето това бе ирония на съдбата. Той беше ловец на глави и аз бях мишената му. Е, предполагам, че е било само въпрос на време. Не може да очистиш стотици същества ида очакваш никой да не се раздразни.

— Много, надявам се. Не ми се иска да съм обявена на разпродажба.

Той се намръщи.

— Подиграваш ми се. Казвам се Лазарус и би трябвало да трепериш пред мен. Помни, че държа в ръцете си любовта на живота ти. Кое е по-важно за теб — неговата съдба или твоята?