Читать «Паяжината» онлайн - страница 47

Въпреки че бе закъсняла, Тревър не бе пристигнал. Свали мокрото си палто, избра маса в далечния край с изглед към реката. Миг след като седна, до нея застана млада симпатична сервитьорка с бележник в ръка. Засега Сам пожела само кафе. Когато момичето се отдалечи, тя се загледа навън, към колежа и моста до него. В посока към нея плаваше параходче с трима навлечени японски туристи, решили на всяка цена да разгледат Кеймбридж, въпреки суровите зимни условия. Докато плавателният съд минаваше покрай прозореца, до който седеше, Сам замислено проследи пътя му по реката. Макар и многократно да си бе преповтаряла наум думите, с които ще обясни положението на Тревър, все още се чувстваше неуверена. Колебаеше се дали да започне прямо, или уклончиво, надявайки се той да разбере намеците й. Преди да вземе окончателно решение, познат глас я изтръгна от мислите й.

— Извинявай за закъснението, Сам. При всяка промяна на времето придвижването става трудно. Би трябвало вече да сме свикнали с това.

Тя му се усмихна със съчувствие.

— Не се безпокой, и аз пристигнах едва преди малко. Не бях сигурна дали си чул съобщението ми.

— Защо?

— О, не зная. Хрумна ми, че може би си у Емили. Това е нещо обичайно за млади влюбени.

Опитът й да създаде шеговито настроение се оказа напразен.

— Да говорим по същество, Сам.

— Искаш ли кафе?

Тревър кимна.

— Чисто.

— Струваш ми се кисел.

Отговорът му бе фалшива усмивка. Забелязала пристигането му, сервитьорката се върна. Тревър хвърли бегъл поглед на менюто и го остави.

— Само кафе, ако обичате.

Отново се обърна към Сам.

— Поръчах, благодаря.

Сервитьорката се оттегли и той се върна на темата.

— Значи смяташ, че Саймън Викърс е убит?

Тя остана безмълвна за миг, изненадана и смутена от изявлението му. Поне бе избавена от дилемата как да му го съобщи.

— Да. Кой ти каза?

— Има ли значение?

Хладнокръвието започна да я напуска и тя почувства как косите на тила й настръхват заради отношението му.

— Всъщност, да.

— Е, щом искаш да знаеш, снощи ми се обадиха от полицията и ми описаха какво си открила.

Саркастичната нотка в гласа му стана по-осезаема.