Читать «Паяжината» онлайн - страница 37

— Вдругиден. Ще ви се обадя веднага щом приключа и ще ви уведомя за резултатите.

Мистър Викърс, все още развълнуван, подаде ръка на Сам.

— Благодаря ви, доктор Райън. Знаем, че ще ни помогнете да достигнем до истината.

Сам изведнъж се почувства неловко заради безрезервната им вяра в способностите й. Явно бяха убедени, че съществува истина, която трябва да бъде разкрита.

— Зная колко е важно това за вас, но моля ви, не забравяйте, че вероятността да намеря нещо, което да бъде основание за оспорване на доклада на доктор Стюърт, е нищожна. Едва ли ще мога да предоставя на полицията нова следа.

— Разбираме това — кимна мистър Викърс, — но поне ще получим потвърждение и ще бъдем по-спокойни, независимо от резултата.

Сам се усмихна на скърбящата двойка и изпита ужас при мисълта как ще преживее следващите четирийсет и осем часа.

След срещата им отношението на Тревър се бе променило и вместо да се държи враждебно, както бе очаквала Сам, той проявяваше здрав разум. Може би бе успяла да го убеди, че е по-добре втората експертиза да бъде извършена от нея, отколкото от непознат патолог, вероятно твърдо решен да открие грешка. Бяха приятели, откакто бе постъпила на работа в „Парк Хоспитъл“, и той знаеше, че ще вложи целия си професионализъм и ще бъде безпристрастна, на което едва ли би могъл да се надява, ако защитата наеме друг патолог.

Сам пристигна рано в „Парк“, за да започне експертизата. Бе придумала Фред да й асистира, като му бе обещала ден отпуск по-късно през седмицата. Когато влезе в паркинга, все още бе тъмно и той бе пуст. Стъпките й отекнаха в бетонните стени и изпълниха сивото пространство със зловещо ехо, което я накара да се почувства още по-неспокойна от обикновено. Бързо сви вляво и уплашено се озърна на всички страни, търсейки признаци на опасност. Не се отби в кабинета си, макар и да бе сигурна, че дори в този ранен час Джийн ще я чака с готово кафе и ще е започнала да набира поредния доклад на компютъра. Често се питаше дали тази жена изобщо се прибира в дома си, или има походно легло скрито някъде в офиса си и нощува там. Щом стигна до моргата, със задоволство забеляза, че Фред вече е пристигнал и държи чаша горещ чай. Сам я взе и кимна.

— Благодаря, Фред.

Погледна я изненадано.

— Кой ви каза, че е за вас?

Тя сви рамене.

— Извинявай, Фред. Отчаяна съм.

— Тежка нощ?

Сам потвърди.

— Не можах да мигна. Напоследък често страдам от безсъние. Струпаха ми се твърде много грижи.

— Така се говори.

Прониза го с поглед.

— Какво се говори?

Фред сложи пръст пред устните си.

— Чух, че сте имали проблем с обонянието.

Сам бе обзета от гняв, че един аутсайдер е узнал личната й тайна.

„Господи — помисли си тя, — щом Фред знае, навярно се е разчуло в цялата болница.“

Едва запази спокойствие.

— Откъде разбра?

— Носят се слухове. Знаете, че тук нищо не остава дълго скрито-покрито.

Главните разпространителки на клюките в болницата бяха секретарките. Повечето писма, които получаваха и изпращаха лекарите, минаваха през техните ръце и почти нищо не им убягваше. Шушукаха и взаимно си обещаваха, че няма да казват на никой друг, но не след дълго тайните се разчуваха.