Читать «Паяжината» онлайн - страница 38

— Извинявайте за онзи ден, когато разлях формалина. Не беше особено професионално — виновно промълви Фред.

Сам се усмихна на разкаялия се асистент и гневът й отшумя.

— Не, ти извинявай, че те нахоках.

— Ако знаех, щях да бъда по-внимателен.

— Ако бях ти казала, навярно щеше да внимаваш. Но мисля, че спазването на инструкциите за безопасност трябва да бъде правило, валидно за всички. Ти си загубил обонянието си, нали, Фред?

Той кимна.

— До преди няколко години не усещах никакъв мирис. Но напоследък отчасти се възстанових.

Сам бе изненадана и заинтригувана.

— Как? Със свещената вода на Лурдес или нещо подобно?

— Не, но трябва да призная, че беше малко чудо.

Тя ставаше все по-нетърпелива.

— Как стана?

— С алтернативна медицина. Чух за една жена в Чайна Таун. Мадам Уонг…

Сам недоверчиво го прекъсна:

— Последната врата отдясно на улица „Хиляда очи“.

Фред се засмя.

— Не, сериозно. Истина е. Обонянието и вкусовите ми усещания бяха напълно изчезнали. Всичко ми се струваше блудкаво, дори бирата.

— Краят на живота.

— Точно така. Но отидох при тази мадам Уонг и забелязвам подобрение.

— Струва ми се съмнително. Какво точно прави тя?

— Използва лосиони и мехлеми. Нали знаете, номерът на китайката.

Сам все още бе скептично настроена и започна да нервничи.

— И какво стана?

Фред седна на една табуретка, скръсти ръце и заговори сериозно:

— Отначало беше бавно, но обонянието и вкусовите ми усещания започнаха да се възвръщат. Първо долавях само по-натрапчиви миризми и вкусове — на къри и други пикантни подправки. После, слава богу, бирата…

— Това е върнало радостта ти от живота.

Фред кимна утвърдително.

— Да. Вече се чувствам почти както преди.

— Почти?

— Не съм се възстановил напълно. Бих казал, седемдесет процента. Не ме разбирайте погрешно. Долавям мириса на повечето неща… — Вдъхна дълбоко през носа. — Особено тук, но не така остро, както по-рано.

— Като през маска?

Фред кимна.

— Да, тънка маска. Добър начин да се опише образно.

Сам не вярваше в алтернативните методи за лечение, но както повечето хора, стигнали до ръба на отчаянието, бе готова да опита всичко.

— Имаш ли телефонния номер на мадам Уонг?

Асистентът поклати глава.

— Няма телефон. Трябва да я посетите лично. Мога да ви дам адреса, ако желаете.

— Не е зле да го запиша.

— Но при нея не бихте могли да си уговорите час, когато ви е удобно. Ще се наложи да се редите на опашка като нас, простосмъртните. На ваше място бих отишъл рано. Винаги има доста чакащи.

— Благодаря, Фред. — Сам погледна часовника си. — Време е да се залавяме за работа.

Той кимна, остави чашата си и двамата се подготвиха за предстоящата задача.

Фред вече бе поставил тялото на Саймън Викърс върху масата за дисекции. Освен по силует, обгорелият и сбръчкан труп вече не приличаше на човешко същество, а по-скоро на изсушен и препечен бифтек. Бе в мрачен контраст с белия мраморен плот, върху който лежеше.

Сам бавно огледа тленните останки на Саймън Викърс и за миг си спомни привлекателното лъчезарно момче, което бе видяла на снимката в дома на семейство Викърс. Извика: