Читать «Паяжината» онлайн - страница 35

Обиколи къщата си, напрягайки слух за необичайни звуци. Никога по-рано не го бе правил. Обикновено, когато човек живее толкова далеч от цивилизацията, няма кой да го безпокои. Дядо му бе избрал тази къща именно защото се намира на такова уединено място. Но напоследък някой си позволяваше да нарушава спокойствието му. „Странностите“, както мислено ги наричаше Джак, бяха започнали няколко дни след катастрофата. Отначало му се струваха незначителни. Опита се да си внуши, че е просто някакво инстинктивно чувство, но не можа да се отърси от него. Сякаш някой непрекъснато го наблюдаваше и около него витаеше същата зла сила, чието присъствие бе усетил в онази нощ. Досега не бе видял никого, но бе сигурен, че не се заблуждава, и това го изпълваше с напрежение. После се появиха и шумовете. Зад къщата му имаше огромна гора и бе свикнал да долавя странни звуци. Понякога се радваше да ги чуе, защото му напомняха, че макар и далеч от себеподобните си, не е сам. Но тези бяха различни, човешки звуци. Една нощ бе чул стъпки около дома си, сякаш някой търсеше пролука. Сърцето му замря, когато наостри слух и проследи посоката им. На следващата сутрин огледа района и се убеди, че някой е бил тук. Въпреки старанието си да заличи следите, неволно бе оставил предостатъчно знаци — счупени клонки и част от отпечатък на подметка. Поне бе от човешки крак, а не от дяволско копито, което означаваше, че си има работа с простосмъртен, а не със свръхестествена сила. След това откритие бе започнал да взема предпазни мерки. Преди да заспи, слагаше пушката си до леглото и постоянно я държеше заредена. Скрит в гората, внимателно оглеждаше къщата и едва тогава тръгваше към нея. Оставяше знаци на вратата и прозорците, които да му подскажат дали някой се е опитвал да ги отвори, и когато се убедеше, че всичко е наред, събираше кураж да влезе. Това бе ново приключение за Джак. Обикновено той бе ловецът, преследващ дивеч, а сега се чувстваше в ролята на плячката.

Останалата част от деня на Сам премина както бе очаквала. Въпреки че поради студа изпълнението на ежедневните задължения й отне повече време от обикновено, успя да прегледа още веднъж доклада на Тревър. Положи усилия да открие слабо място, но не забеляза друго, освен няколко пунктуационни грешки. Изложението бе ясно и на пръв поглед съвършено точно. Нищо не бе пропуснато, погрешно изтълкувано или недогледано. За първи път, откакто бе решила да извърши втора медицинска експертиза, тя започна да се разколебава. Може би сега просто се стремеше да натрие носа на колегата си и водеше безсмислена битка. В осем часа й омръзна да се рови в папки и реши да се прибере у дома. Докато вървеше към паркинга, й хрумна да съобщи лично на семейство Викърс за решението си. При други обстоятелства би го направила по телефона, но в този случай й се струваше по-уместно да ги посети.