Читать «Паяжината» онлайн - страница 23

— С колко време разполагам да взема решение?

Крос отново поклати глава.

— Не много. След всяка медицинска експертиза, която извършиш, състоянието ти ще се влошава колкото и да внимаваш, докато най-сетне стигнеш до точката, от която няма връщане. Но не е толкова страшно, Сам. — Погледна я с разбиране. — Има десетки други медицински области, в които би могла да се изявиш. Господи, дори в това отделение не достигат квалифицирани кадри, а работата е благодарна.

Сам втренчи поглед в лицето му.

— Посветила съм се на патологията и никога не ми е минавало през ум да върша нещо друго.

— Можеш да останеш вярна на призванието си, но в различна сфера. Какво ще кажеш за работа като преподавател? Бог знае колко хора като теб са нужни, за да обучат следващото поколение младоци как се държи остър скалпел.

— Не. Знаеш поговорката: „Който умее, работи, който не умее — учи другите“.

Крос й се усмихна със съчувствие.

— Зная, че това е шок за теб. Защо не вземеш няколко дни отпуск, за да обмислиш избора си? Не е дошъл краят на света, само трябва да смениш посоката и след няколко години ще бъдеш толкова доволна от новата си роля, колкото си била досега от патологията. За бога, аз исках да стана мозъчен хирург и бях съкрушен, когато разбрах, че не съм подходящ за тази професия. Сега прекарвам по-голямата част от времето си в надничане в носовете на хората и всеки миг работа ми носи удовлетворение.

Въпреки уверенията на Крос Сам бе престанала да слуша. Стана и се отправи към вратата.

— Благодаря за прегледа, Едуард. Изпрати сметката на Джийн и ще получиш възнаграждението си навреме.

— Дума да не става. Не бих взел пари от колега, особено от професионалист като теб.

Сам кимна в знак на благодарност.

— Бих искала посещението ми да остане в тайна. Засега, колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Не съм сигурна дали бих понесла всички да ми дават съвети.

— Разбирам — кимна Крос.

Тя се обърна и излезе. Бе решила да се върне в кабинета си и да довърши работата, която бе прекъснала, но нямаше сили. Знаеше, че има нужда от доста време за размисъл, и реши да се уедини, за да превъзмогне шока и с бистър ум да прецени възможностите.

Въпреки силното си желание да се прибере у дома и да прекара останалата част от деня в почивка, Сам реши вместо това да се качи на Хърдън Хил и да огледа мястото на злополуката със Саймън Викърс. Обикновено нямаше какво да търси на местопроизшествието, след като тялото е било откарано, но й хрумна, че този случай си струва усилието. Снегорините бяха разчистили пътя и придвижването не бе твърде трудно. Щом стигна до върха на хълма и предупредителната табела „Карай бавно“, внимателно се спусна от другата страна и спря в една отбивка. През лятото бе оставила колата си точно тук, когато със сестра й Уин бяха дошли на пикник. Тогава беше слънчев ден и бе пълно с хора.