Читать «Паяжината» онлайн - страница 22

Късно следобед Сам пристигна в клиниката на доктор Крос. Едно от малкото предимства на професията й бе, че можеше да си уговори среща със специалист почти в последния момент. Спря на регистратурата и получи напътствия как да стигне до личния му кабинет. Крос я очакваше. Тя не го познаваше добре. Бяха се срещали на няколко семинара и веднъж й бе отправил комплименти след нейна лекция, но това бе всичко. Той бе един от най-добрите консултанти в отделение „Уши, нос, гърло“ и за „Парк Хоспитъл“ бе истински късмет, че работи тук.

Сам леко почука на вратата.

— Влез, Сам.

Тя отвори и плахо надникна вътре. Стаята за консултации бе почти два пъти по-голяма от нейния кабинет. Една част от помещението бе отделена с параван и превърната в офис, а останалата представляваше удобна зала за прегледи. Сам внимателно затвори вратата и се приближи към него.

— Благодаря ти, че ме прие веднага, Едуард.

Крос й се усмихна.

— По телефона ми се стори така отчаяна, че нямах избор.

— Наистина ли съм се държала толкова ужасно? — Тя направи недоволна гримаса.

Той кимна.

— Боя се, че да. Да започваме ли?

Сам свали палтото си и се настани удобно, колкото бе възможно, на старомодния метален стол в средата на помещението. Едуард взе пинцетите си от малка метална тавичка и се зае с прегледа.

Цялата процедура продължи около половин час и бе доста по-задълбочена, отколкото бе очаквала. Когато лекарят свърши, настоя да й бъде направена рентгенова снимка. Най-сетне й даде знак да седне срещу бюрото му. Не се наложи да чака дълго прогнозата.

— За съжаление носът ти е доста увреден.

— Колко?

— Има множество полипи, които успях да видя, а навярно са още повече. Засегнат е значителен участък, Сам.

— Необратимо ли е?

Крос кимна.

— Да, за жалост. Всичко това има и друг неприятен аспект.

Сам се почувства още по-потисната.

— Има голяма вероятност да бъдат засегнати и вкусовите ти усещания.

Знаеше, че това е следващият етап, но при мисълта, че може да загуби и двете си сетива, я обзе отчаяние.

— Мога ли да направя нещо?

Лицето на Крос доби малко по-ведър израз.

— О, разбира се. Долавяш ли мирис сега?

Сам сви рамене.

— Да, но не така силно, както по-рано. Сякаш се опитвам да помириша нещо през парче плат.

— А вкус?

Не бе забелязала промяна и поклати глава:

— Съвсем нормално.

Крос замислено кимна.

— Ако искаш да запазиш сетивата си, трябва да се откажеш от патологията и може би да се насочиш към друга медицинска специалност.

Разтърсващото му изявление и равнодушният тон, с който бе изречено, накараха Сам да потръпне. Изведнъж стаята сякаш стана по-тъмна и тясна. Положи усилие да се овладее и се опита да оспори преценката му.

— Може би не е необходимо напълно да се отказвам от патологията. Искам да кажа, ако спазвам всички инструкции за безопасност и бъда по-внимателна…

Крос я погледна и поклати глава.

— Не. Това само би могло да отложи неизбежното, да ти даде още малко време. Но парчето плат пред лицето ти, за което спомена, ще става все по-плътно, докато напълно престанеш да долавяш мирис. — Замълча за миг и й даде възможност да осмисли това, което бе чула. — Трябва да направиш прост, но съдбовен избор. Да се откажеш или от патологията, или от обонянието си.