Читать «Паяжината» онлайн - страница 20

— Хората се променят.

Мисис Викърс решително заяви:

— Не и Саймън.

Очите й се наляха със сълзи. Изтри ги с малка бродирана кърпичка, която извади от ръкава си.

— Ако го бе блъснала кола или бе загинал при самолетна катастрофа, бихме го приели — каза съпругът й.

Този път Сам довърши вместо него:

— Но не и зад волана на крадена кола.

— Не. — Мистър Викърс енергично поклати глава. — Както казах, той не искаше да има нищо общо с коли, свои или чужди. Едва успявахме да го накараме да слезе от велосипеда си и да се качи на задната седалка на нашата. Искаме единствено истината, доктор Райън. Щом я знаем, ще можем да понесем скръбта и да продължим живота си.

— Не мисля, че бих могла да направя нещо, което полицията и съдебната комисия да не са сторили.

— Мистър Гордън каза, че умеете да достигате до истината и ако има някакво съмнение, дори нищожно, ще я разкриете.

Сам бе поласкана. Няколко пъти бе участвала в разследвания по молба на Питърс, Уолтън и Гордън и бе постигала успех, въпреки че винаги се спираха първо на Тревър, навярно от мъжка солидарност. Запита се защо самият Джон Гордън не се бе обърнал към нея.

— Какво искате да направя?

— Втора медицинска експертиза. Бихме искали да чуем още едно мнение за смъртта на сина си.

Сам изведнъж си обясни защо Джон Гордън не я е потърсил лично. Първата експертиза бе направена от Тревър, с когото го свързваше дългогодишно приятелство.

За да запази добрите си отношения с него, бе предпочел по-лесния начин — да изпрати самите родители.

Сам се върна на съществения въпрос.

— На какво основание?

Мистър Викърс отново се спогледа със съпругата си, преди да отвърне:

— Заключението на съда беше погрешно, убедени сме. Не вярваме, че смъртта на Саймън е злополука, както твърдят.

— А как мислите, че е загинал?

— Нямаме представа, затова се надяваме да се заемете със случая. Отложихме погребението.

— Готови сме да платим — увери я мисис Викърс.

Мистър Викърс кимна утвърдително.

— Не бихме искали от вас да работите безплатно. Не сме богати, доктор Райън, но имаме спестявания, а сега, след като загубихме Саймън, няма за какво да ги харчим.

— А ако не открия нищо по-различно?

— Тогава ще знаем, че сме направили всичко по силите си, и ще се примирим.

Сам плъзна изпитателен поглед по изтерзаните им лица. Най-сетне взе решение.

— Не съм склонна да направя втора медицинска експертиза сега… — Израженията им станаха още по-печални и тя побърза да обясни: — Но ще прегледам всички документи по случая и ако попадна на нещо, което ми се струва съмнително, ще проведа експертизата.

— Единствено за това ви молим, доктор Райън, за второ мнение. Искаме да знаем истината каквато и да е.

— Колко ще струва? — плахо попита мисис Викърс.

— Нека първо се запозная с докладите, а после ще видим.

Джийн донесе чая и го сложи на масата, докато Сам размишляваше как да повдигне въпроса пред Тревър.

Доминик Пар бе далеч по-засегнат от смъртта на приятеля си, отколкото бе предполагал. Едва когато осъзна, че Саймън вече го няма, си даде сметка колко близки са били и колко му липсва. Саймън бе по-инициативният от двамата, винаги пълен с идеи. Доминик бе по-тих и кротък, интроверт, както веднъж го бе нарекъл учителят му. Въпреки това Саймън никога не го караше да се чувства така, сякаш живее в сянка, и споделяше страстта му към компютрите и Интернет. Насърчаваше го и го ласкаеше. Дори понякога му се възхищаваше за работата, която е свършил. Доминик често разрешаваше проблеми или участваше в различни начинания само за да го зарадва, с надеждата да заслужи похвала, каквато знаеше, че никога няма да получи от родителите си. Дори не бе сигурен дали го харесват, но дори да изпитваха топли чувства към него, не биха могли да го разберат като Саймън. Искаха просто да си намери някаква посредствена работа, да се движи сред посредствени хора и да живее в посредствения им свят. Стига да има приличен доход и гаранция, че на стари години ще получава пенсия, биха се чувствали доволни. Господи, какво знаеха те! Дълбоко в себе си той не бе такъв човек. Въпреки странностите си, обичаше да бъде сред забавни и интересни хора, а Саймън безспорно бе такъв.