Читать «Паяжината» онлайн - страница 19

Сам подаде длан на мъжа.

— Аз съм доктор Саманта Райън, приятно ми е.

Опита се да им вдъхне спокойствие и кураж; особено след заплашителното държане на Джийн. Покани ги да седнат на столовете срещу бюрото й.

— Искате ли чай или кафе?

Жената смутено погледна съпруга си, сякаш не бе в състояние да вземе решение дори за нещо толкова незначително. Мистър Викърс кимна и отговори и от нейно име.

— Чай, ако обичате, но без захар.

— Добре.

Сам погледна Джийн, която се взираше в семейство Викърс със смесица от подозрителност и раздразнение.

— Би ли се заела с това, Джийн.

За миг секретарката й не отговори и остана загледана в двамата натрапници, дръзнали да навлязат в територията й без покана.

— Джийн!

Този път Джийн се стресна, намръщено излезе от стаята и тръшна вратата след себе си, без да е нужно. Сам се върна на стола си и с най-приветливата усмивка, на която бе способна, попита:

— Е, с какво мога да ви бъда полезна?

Мистър Викърс погледна крадешком към жена си, за да се увери, че всичко е наред, и най-сетне заговори.

— И двамата се извиняваме за безпокойството, но сме отчаяни. Никога досега не бяхме изпадали в подобно положение и не знаехме какъв е редът. Ако ви създаваме проблеми, ще си уговорим час за среща, както каза секретарката ви. Но сме много разстроени и просто искахме някой да ни изслуша.

Сам кимна.

— Е, сега имате тази възможност.

Мистър Викърс отново погледна жена си, преди да продължи:

— Адвокатът ни, мистър Гордън, предложи да дойдем да се срещнем с вас…

Сам го прекъсна:

— Защо той не се свърза с мен? Със сигурност знае какъв е редът.

— Каза, че е по-добре да го чуете лично от нас — обясни мистър Викърс и сви рамене.

„Емоционален подход — помисли си Сам. — Хитро, но малко подмолно.“ Кимна и го насърчи да продължи.

— Ние сме родителите на Саймън Викърс.

Тя кимна отново.

— Зная, видях ви пред съда. Моите съболезнования.

— Затова сме тук. Всичко, което казаха в съда, не е истина. Саймън не беше способен да стори нещо подобно. Повече се интересуваше от компютъра си, отколкото от коли.

— И не пиеше — намеси се мисис Викърс. — Знаем това.

— Мразеше колите — добави мистър Викърс. — Казваше, че замърсяват околната среда и вредят на здравето на хората. Дори настоя да купим кола, която да се движи само с безоловен бензин. Просто не беше такъв тип.

— Хората правят какви ли не неща, за които дори най-близките им не знаят — отбеляза Сам и се отпусна на стола си. Стараеше се да не влага емоции, но усети как гласът на мистър Викърс затрепери.

— Не ни разбирайте погрешно. Не твърдим, че Саймън е бил светец, далеч сме от тази мисъл, беше типичен тийнейджър. Но бяхме много близки, винаги сме били, почти от раждането му. Не му налагахме ограничения и беше откровен с нас. Помежду ни съществуваше взаимно разбиране. Никога не ни е създавал проблеми.