Читать «Паяжината» онлайн - страница 153

Съвещанието трая само пет минути и докато полицаите се суетяха насам-натам, Сам стоеше на пустия паркинг. Бе обвила ръце около раменете на племенника си. Адамс помогна на Рики да сложи раницата.

— А сега, запомни какво трябва да направиш. Карай по брега, остави колелото и продължи пеша, докато стигнеш до самия вир. После изчакай. Разбра ли?

Момчето кимна.

— Разбрах.

Сам го накара да застане с лице към нея.

— Слушай сега. Прави само това, което ти казахме, и всичко ще бъде наред. Навсякъде има полицаи…

— Както казах — намеси се Адамс, — най-малко трима полицаи ще те държат под око, така че ще бъдеш в пълна безопасност.

Рики погледна и двамата и уверено кимна.

— Чудесно. Тогава тръгвам. — Наведе се и леко целуна Сам по бузата. — Не се тревожи, лельо Сам. Няма да пострадам.

Тя кимна, като отчаяно се опитваше да изглежда спокойна, но без особен успех. Проследи го с очи, докато се отдалечаваше с колелото по посока на вира, и се запита какво, за бога, ще каже на Уин, ако с него се случи нещо лошо.

Том я погледна, сякаш прочел мислите й.

— Нищо няма да се случи. Всичко е в ръцете на професионалисти.

Сам продължаваше да наблюдава Рики, който се отдалечаваше по тъмната улица.

— Надявам се да прояви малко повече зрялост, това е всичко.

Том се обърна и се върна до колата, последван от Сам. Беше време да заемат позициите си до Специалните оперативни части в края на селото.

Докато чакаше до вратата на един от микробусите, можеше да следи по радиостанцията как се развива операцията, вслушвайки се в приглушените инструкции на полицаите, които бяха на мястото. Радиостанциите им бяха настроени на честота, която не можеше да бъде засечена от външни лица. Линиите им за свръзка бяха максимално надеждни. Рики вече бе стигнал до вира и чакаше. Сам погледна бегло часовника си. Внезапно един от наблюдателните екипи изпрати съобщение:

Обектът пристигна на паркинга на басейна. Кара мотоциклет „Ямаха петстотин сс“, регистрационен номер Лима, сто петдесет и шест, Алфа, Танго, Майт.

Адамс се обърна към един от полицаите.

— Провери на чие име е регистриран.

След това се върна до радиостанцията и напрегна слух.

— Все още не можем да видим лицето му, защото носи каска. Изглежда висок около метър и деветдесет, слаб. Облечен е с червено-черен мотористки костюм и високи до коленете черни кожени ботуши. — За миг настъпи мълчание. — Сваля каската си и я закачва на мотора, но е много тъмно и мъглата пречи да се види лицето му. Сега се отправя по пътеката към вира.

Полицаят, когото Адамс бе помолил да провери регистрацията, се появи отново с лист от бележник в ръка и му го подаде. Прегледа го набързо и го показа на Сам.

— Познаваш ли това име?

В гласа му се доловиха нотки на сарказъм, което не се хареса на Сам. Прочете информацията.

Мотоциклет „Ямаха петстотин сс“ е регистриран на името на преподобния Питър Андрюс.

Сам усети, че й прилошава. Пред себе си имаше неопровержимо доказателство, но не можеше да проумее смисъла на това, което четеше. През цялото време, докато бяха работили заедно, тя го бе смятала за приятел. Не бе имала дори най-малко съмнение, че е възможно да е Питър. Никога не беше будил подозрение. Както обикновено, Адамс реагира незабавно. Дръпна Сам за ръка, двамата се качиха в един микробус на Специалните части и с пълна скорост се отправиха към мястото. Главният инспектор даваше заповеди по радиостанцията.