Читать «Паяжината» онлайн - страница 154

— Не се премествайте все още, за да не изложите Рики на опасност! Пристигам след две минути. — Погледна към Сам, отпусната на задната седалка на микробуса, който се носеше с бясна скорост към Гранчестър. — Искам лично да пипна този негодник.

Най-сетне микробусът пристигна на малкия паркинг до вира. Том изскочи и затича по тъмната пътека, следван от четирима яки униформени полицаи от екипа. Сам с всички сили се опитваше да ги догони, но скоро те се изгубиха напред в тъмнината. След около двеста метра Адамс забеляза Андрюс и ускори крачките си. Когато бе на около десетина метра от него, почти машинално извика:

— Стой, полиция!

Изведнъж наоколо се изпълни с полицаи. Силуетът бавно се обърна и застана с лице към приближаващите се хора. Най-сетне Адамс го видя ясно на синкавата лунна светлина. Наистина бе преподобният Питър Андрюс. Докато Том се приближаваше към него, няколко фигури, които до този момент бяха скрити сред растителността от двете страни на пътеката, изведнъж оживяха и обградиха смаяния човек. Най-сетне Том стигна до него и го хвана за ръката.

— Отец Питър Андрюс? — Той кимна. Изглеждаше изненадан и слисан, когато Том продължи: — Мога ли да ви попитам какво правите тук, сър?

— Бях помолен да дойда.

Адамс изрече задъхано:

— Мога ли да попитам от кого?

Преподобният посочи към Сам, която най-сетне бе пристигнала на мястото.

— От доктор Райън. Вчера получих съобщение на компютъра си. Искала да обсъди нещо тайно с мен.

— Какво, тук?

— Да, на мен също ми се стори малко странно, но бе доста настойчива.

— Откъде разбрахте, че е доктор Райън, сър?

Той сви рамене.

— На съобщението пишеше, откъде другаде.

Адамс и останалите от екипа като един се обърнаха към Сам, която енергично поклати глава.

— Не съм изпращала друго съобщение, освен това до Паяка днес.

Адамс отново се обърна към Питър Андрюс.

— Питър Андрюс, не съм доволен от обяснението, което току-що ми дадохте, и ви арестувам по подозрение в убийствата на Саймън Викърс и Доминик Пар.

Отправи му няколко рутинни предупреждения. За миг Андрюс бе като онемял. Озърташе се наоколо с недоумение.

— Грешите, главен инспектор Адамс, бях помолен да дойда тук. Съобщението все още е в компютъра, сам можете да проверите. — Отчаяно погледна Сам. — За бога, Сам, кажи им. Не съм убиец, станала е ужасна грешка.

Том го погледна в очите.

— Да, но вие сте този, който я направи.

Бързо му сложиха белезници и бе поведен надолу по пътя от двама полицаи. Адамс извика на Чоки Уайт:

— Чоки, върви с него. Погрижи се всичките му дрехи да бъдат прибрани и иди с една група до къщата. Искам да бъде запечатана. Най-добре затвори и църквата, докато екип на Специалните оперативни части направи оглед.