Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 54

— Тези юнаци ще се хванат чак след като опукат трийсетина души — предричаше той. — И на слепия е ясно, че става дума за организация. Докато не схванем системата, докато не разберем принципа на избор, нищо не можем да направим.

— Това ли смяташ да кажеш на журналистите? — запитах.

— С журналистите ще говори Шура — ухили се Грязнов. — Че как иначе, те даже вече са направили фоторобот, неизвестно по какви данни.

— И все пак — казах аз — не може да не е оставил следи.

— В ход е системна проверка — каза Грязнов. — Проверяваме абонаментите, кой е влизал, кой е излизал, кой не се е държал както трябва. Естествено, всичко това си има смисъл.

Чула за моята поява, в кабинета на Грязнов пристигна Шура Романова, която изглеждаше непривично в униформата на полковник. Веднага щом затвори вратата, тя разкопча китела си и си свали вратовръзката.

— Пфу — каза тя. — А метеоролозите, кучетата, разправят, че застудявало. Е, орли, с какво ще ме спасявате?

— Напляскаха ли те по дупето? — попита Грязнов.

— Да бе, по дупето — изсумтя Шура. — Така ми съдраха задника, че… Ох! С две думи, да бъдем или да не бъдем, ясно ли е?

— Там, в Краснодар, напипахме следи към един от „стрелците“ — забелязах аз. — Оставих Дроздов да се порови още.

— Миличък, ако трябва, екскаватор ще ти доставим там, само изрови нещо по-бързо — каза Шура. — Слава, кафенце някакво да ти се намира? Вече почвам да залитам.

— Коняче — предложи Грязнов. — Ободрява.

— Някои може да ги ободрява, а на мене ми се доспива — призна си Шура. — Виж, ако е с кафе…

— Александра Ивановна — ахнах аз, — толкова ли сте я закъсали, че и началничката няма кафе?

— Миличък, всичкото го изпихме — каза Шура. — Такава тълпа, как ще стигне за всички! Между другото къде е Костя Меркулов? Това дело засяга на първо място него!

— И той си кара някъде уикенда — каза Грязнов с въздишка.

— Костя Меркулов си има своя версия — казах аз. — Още не може да се успокои по отношение на Държавна сигурност.

Романова и Грязнов се спогледаха.

— Абе гледам аз, че от ФСК започнаха да се мотаят наоколо — каза Шура.

— Шура — ахна Грязнов. — Ами ако…

— Ако го прехвърлим на колегите? — позна Шура.

— Именно! — възкликна Грязнов. — Намекни, че с господин Кислевски се е занимавало контраразузнаването и нека свободната преса се залови с тях!

Шура се изправи и започна да си връзва вратовръзката.

— Какво говориш, другарю Грязнов — строго каза тя. — Всички ние заедно се борим с престъпността и няма какво да делим… Но предложението е интересно — завърши тя с усмивка. — Турецки, имаш от мен бутилка!

Тя се засили към кабинета си, за да проведе поредното оперативно съвещание, да извади на бял свят версията с ФСК и незабавно да я задвижи. Вече беше късно през нощта и версията можеше да бъде задействана на сутринта, в неделя. Разказах на Грязнов за нашите предварителни проучвания в Краснодар и решихме да се обадим на Дроздов въпреки късния час. Стаята в хотела не отговаряше.