Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 55

Счетох участието си в тази лудница за достатъчно и си тръгнах да се наспя вкъщи. Но така и не успях, защото рано сутринта ми се обади Серьожа Семенихин и започна да се хвали с вечерните си постижения. Нищо не разбрах от съобщението му, но се уговорихме да се видим в прокуратурата. А докато се обличах, ми звънна Грязнов, похвали се, че е натрупал два часа сън в едно кресло, и съобщи, че от контраразузнаването са пропели. Наблюдавали депутата Кислевски, защото разнищвали дело за финансови машинации. Върху портрета на народния избраник падаше голяма сянка. Във всеки случай вече имаше какво да отговорим на гневните нападки на депутатите.

Руската генерална прокуратура не кипеше чак като Московската криминална милиция предишния ден, но също беше неспокойна въпреки неделята. Вече ме чакаше „специалният“ Костя Дяконов от Московската прокуратура, когото прекрасно познавах.

— Ще работим заедно, Саша — съобщи той без особена радост. — Как мислиш, не е ли загубена работа?

Хвърлих поглед на обемистата папка в ръцете му — материали от вчерашните разпити, протоколи от огледа и прочие.

— Това е само една пета от всичко — разсмя се Костя.

— Провежда ли се издирване на лицата? — попитах аз. — На тези, които са излизали?

— Вече ги разпитват — каза Костя. — Налице са двадесет и шест души.

— Ами заеми се с тях — казах аз. — Някой със сигурност е видял убиеца.

— Нещо повече — добави Костя, — някой от тях самите може да се окаже убиецът.

— Правилно разсъждаваш — казах аз и му взех дебелата папка. — Действай. Смятай, че вече съм те включил в следствената си група.

Моят делови подход към сътрудничеството не предизвика у него ентусиазъм и той дори каза:

— Може би и да ви измия пода, а?

— После — казах аз. — Първо работата, после удоволствието.

Серьожа Семенихин и Лара бяха на бойния си пост пред компютъра. Въпреки това те намериха свободна секунда, в която да ме поздравят и поканят по-близо до светещия екран. Започна популярна лекция за достиженията на всеобщата компютризация, която прекъснах рязко.

— Накратко, господа юнкери! Какво изкопахте?

— Третият е — каза Лара.

Аз помълчах.

— Защо третият? И кой е първият?

— Така ги класифицирахме — обясни Лара. — Според времето на извършване на престъплението. Общо са трима.

— Защо трима? Доколкото си спомням, говорихме за четирима или петима.

— Това го говорехме ние — каза Серьожа. — А според машината са трима. Повярвайте, Александър Борисович, това е достатъчно като доказателство.

— Добре. — Свих рамене. — Радвам се, че са само трима. И какво ни дава това сега?

— Третият — търпеливо обясни Серьожа — е същият този тип, който от време на време използва пистолет „Макаров“.

Бавно вдигнах глава и се вторачих в него.

— Какво ви е, Александър Борисович? — обезпокои се Серьожа.

— Хич не ми се иска да го казвам — въздъхнах аз, — но сте установили много важен факт. Работата е там, че приготвихме списък на лицата, които биха могли да използват този пистолет. Схващате ли?