Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 52

След разпитите Серьожа Семенихин и Лариса отидоха в прокуратурата на компютъра си, за да класифицират все пак убиеца. Ненапразно миналата вечер бяха седели доста след работното време, за да разработят програма за издирване. Сега знаеха, че действат трима професионални убийци, всеки от които си имаше особености. Компютърът усещаше тези особености, въпреки че външно всички убийства си приличаха. След като въведоха пресните данни от убийството на Кислевски, те получиха отговор: характерът на убийството идентифицира изпълнител номер три. Това беше същият убиец, чиито данни напълно се връзваха с престъпленията, извършени с помощта на пистолета система „Макаров“. И въпреки че тази класификация не помагаше особено на следствието, Серьожа и Лариса се почувстваха щастливи след този извод. Радостно си разделиха последната дъвка и доволни от себе си се разотидоха по домовете.

Същата вечер известието за убийството на депутат от Върховния съвет мина по всички телевизионни програми, където съобщаваха новините от деня. Показваха общия вид на басейна, повърхността на водата, коридора, в който плуваше Кислевски тази сутрин, а също и следователя от Московската градска прокуратура, който казваше, че това е гнусно и цинично престъпление, за разкриването на което ще бъдат хвърлени най-добрите сили. Накрая даваха кратки реплики на известни политици, които бяха убедени, че става дума за криминална атака срещу демокрацията. Шура Романова действително бе спешно извикана в министерството, а после заедно с министъра се качиха още по-високо. Председателят на Върховния съвет заяви от екрана, че ако убийците на депутата не бъдат намерени в съответния срок, парламентът ще разгони цялата московска милиция.

Нина се върна вкъщи, когато Аня гледаше по телевизията точно този момент. Председателят на Върховния съвет беше бесен и човек можеше да го разбере, но защо и жлъчният представител на опозицията също беснееше и заливаше с кал московската милиция, беше неразбираемо. Убитият Кислевски далеч не беше един от партийните му съратници.

— Чу ли какво е станало? — попита Аня.

— Убили ли са някого? — запита Нина уморено.

— Някакъв депутат — каза Аня. — Така им се пада, кресльовци.

— Нещо лошо ли ти е направил? — попита Нина.

— Не, защо? — Аня сви рамене. — Просто не ми харесва тази говорилня.

— Това им е работата — каза Нина.

Седнаха да вечерят, но Аня не можеше да се успокои.

— Как мислиш, колко получават за това? — попита тя, намотавайки дългите спагети на вилицата.

— Кой? — каза Нина, въпреки че разбра въпроса.

— Убийците — обясни Аня. — Сигурно не са малки суми, а?

— Тебе какво те засяга? — попита Нина.