Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 47

— Всичко това е много любопитно — прекъснах аз препирнята им. — Значи следствието е разполагало с данни за всички участници в престъплението?

— Да, разбира се — мрачно потвърди Демьонок. — Има ги и в оперативното дело, и в следственото.

— Добре — казах аз. — Ами „Макаров“?

Демьонок ме погледна въпросително.

— Какво „Макаров“?

— Дойдохме при вас по следите точно на този „Макаров“ — поясних аз. — Изплува в Москва, в редица случаи на неразкрити престъпления. Установихме, че и при вас е стрелял доста.

— Извинете — каза Демьонок. — Не съм запознат със случая. Това със сигурност ли е нашият „Макаров“?

— Със сигурност — потвърдих аз.

— Бих искал да знам, кой ли мръсник го използва? — произнесе Демьонок. — Може би някой от нашия списък?

— Ами покажете ни списъка — предложи Дроздов.

Демьонок сви рамене, взе предварително приготвената папка с оперативното дело за убийството на капитан Ратников, отвори я и я попрелисти.

— Ето списъка. Да ви го прочета ли?

— Бъдете така добър.

Той започна да чете:

— Виктор Юхнович, по прякор Щърбавия, Андрей Овчинников, по прякор Петела, Владимир Райзман, Николай Савелиев, Пьотър Черкасов, Вълкодава…

— Петечка — казах аз, изведнъж спомняйки си този прякор.

— Да, Петечка — каза Демьонок. — А вие откъде знаете?

— Казахте Райзман, Владимир. Вижте не е ли Владимир Михайлович.

Без дори да погледне, Демьонок отвърна:

— Точно така, Михайлович. Познавате ли го?

— А няма ли Ашот Маркарян? — попитах.

Демьонок бавно затвори папката и отговори:

— Има.

— Така — казах аз. — Много интересно… Какво ще кажеш, Вася?

— Хващам се на бас — каза Дроздов, — че гражданинът Щърбавия, или както там му беше името, е бил застрелян с пистолет система „Макаров“, недостъпен за идентификация поради изчезването.

— Искате да кажете, че и него са го убили с пистолета на Ратников? — попита Демьонок.

— Във всеки случай Райзман, Петечка и Маркарян са ги гръмнали именно с него — казах аз. — Това нищо ли не ви говори, господин майор?

Той сви рамене.

— Какво трябва да ми говори?

Дроздов се разкиска противно, правейки се на групенфюрер Мюлер от легендарния филм „Седемнайсет мига от пролетта“.

— Това, другарю майор, трябва да ви говори, че пистолетът може би не е откраднат. Че някой от приятелите на капитан Ратников гърми с този пистолет целия състав на предоставения от вас списък. Имал е много приятели, казвате?

— Много — каза Демьонок. — Цялото градско управление.

— Значи има избор — каза Дроздов.

— Спокойно — казах аз. — Извинете ме, майоре, но не мога да разбера защо на никой от вас не му е дошла наум най-простата версия. Ако зад Щърбавия са стояли кагебистите, кой друг, освен оперативния отдел би могъл да се добере до него? И освен това не ми се вярва, че не знаете нищо за изстрелите от този „Макаров“. Не ни губете времето, майоре, разказвайте.

Той въздъхна тежко, дълго изпускайки въздуха от надутите си бузи.

— Разбира се, има такава версия — каза той. — Три от убийствата с този пистолет са извършени в Ростовска и Волгоградска област и в Ставрополския край. И тримата убити са в списъка, но тъй като тези дела са били разследвани от местните органи, не е правена връзка.