Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 46

— И какво? — попитах аз. — И тази версия ли разработвахте?

Демьонок въздъхна тежко.

— Негласно. Нашите този Соснов не го обичат особено, така че се заинтересуваха. Станало е по време на ваканцията на парламента, Соснов им е бил на гости предишния ден — това е цялата версия. Не сме го разпитвали, сами разбирате.

— А срещал ли се е с вдовицата? — попита Дроздов и за пореден път си отбеляза нещо в бележника.

— Ами само на погребението. Той самият сега е женен, и при това сполучливо…

— Добре — обадих се аз. — Останалото го има в делото. Казахте, че главният заподозрян е бил убит при загадъчни обстоятелства. Какво значи това?

— Намериха трупа му в реката — започна да обяснява Демьонок. — Но когато се заеха с разследването, откриха три огнестрелни рани, причинили смъртта. Възстановиха събитията, намериха всички членове на компанията, в която този тип е пиянствал предишния ден, и установиха, че там всеки подозира другите. Били са пияни, иди разбери.

— Добре, а оръжието, с което е извършено престъплението, намери ли се?

— Онези идиоти, като се събудили на сутринта, решили да потулят работата и изхвърлили гилзите и куршумите в реката заедно с покойния. Специалисти, знаят кое какво е. И убийството така и си виси досега. Следствието е замразено.

— Чиста работа — отбеляза Дроздов. — А у вас никакви съмнения ли не са възниквали?

— Възникнаха — кимна Демьонок. — Цялата оперативна част на градското управление бяха приятели на Коля Ратников и нищо не би им струвало да застрелят убиеца-маниак. Още повече че се оказа замесено и местното управление на КГБ.

— Това пък по какъв начин?

— После, когато ги реорганизираха, се оказа, че те също са се интересувалия от Щърбавия. Бил е в списъка на нещатните им агенти. Не знам само как са го използвали.

Дроздов чак подсвирна. Като човек от провинцията, той още не беше свикнал с присъствието на Големия брат в особено важните дела. Лично мен това не ме учуди.

— Но е имало три коли със съучастници — напомних аз. — Намерихте ли някого от тях?

— Нещата стояха така — започна да обяснява Демьонок. — Цялата тази компания, далавераджии и криминални престъпници, действително е била осъждана по материали от негово разследване. Събрали се, напили се и тръгнали да се разправят. Не е имало сериозна организация на престъплението, поне според версията на следователя. Хората, които разбират, ги смущаваха доста неща, например особената жестокост, но след смъртта на главния боклук решиха да не ровят.

— Разумно — подигравателно произнесе Дроздов. — Защо да безпокоим хората? Нека убийците се разхождат на свобода!

Демьонок го погледна замислено.

— Работата е там, че всички са се разбягали насам-натам. Изплашили са се.

— И не беше възможно да ги откриете, така ли?

— А защо? Делото беше прекратено предвид смъртта на обвиняемия.