Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 45

— Това дело също ли беше закрито?

— Не веднага. Апарин, следователят от прокуратурата, с когото работеше Коля, го повишиха, и след това делото се закри. Сам знаете как става.

— Точно тогава ли е бил откраднат служебният му пистолет?

— Да, Тъй като разследваше такова дело, той постоянно носеше пистолета си в кобур на рамото. Кобурът беше там, но празен.

— Къде се случи това?

— В къщата на Ратникови извън града, по-точно в селото. Селото е малко, но на подходящо място, често сме правили пикници там. Беше почивен ден и цялото семейство се изнесло натам. Както си му е редът, забравили нещо и жена му се върнала с колата в града, за да купи нещо от магазина. Съседите дадоха показания, че пред къщата спрели едновременно три коли. Една бабичка чула викове и се осмелила да се приближи. Изпъдили я още на вратата на двора, при това грубо, с псувни. Един от съседите имал телефон и се обадил в милицията, а когато пристигнаха, всичко вече било свършило. Даже имаше граната на входа, подарък, тъй да се каже, добре, че кварталният се оказа наблюдателен човек.

— А жена му?

— Дошла по-късно. Можете да си представите какво е преживяла.

— Полудяла е, така ли?

— Така казват. Отдавна не съм я виждал, но всеки път, когато я видех, се ужасявах. Някак почерня, стана съвсем дива, за нищо не можеше да говори, освен за Коленка и децата. Често си мисля, че може би за нея щеше да бъде по-добре да се окаже заедно с тях тогава.

— Измъчването на децата ясно показва, че престъпниците са търсели нещо. Какво даде оперативната разработка в това направление?

— Нищо. Апарин установи, че Ратников не би могъл да разполага с никаква сериозна информация и може да става дума само за недоразумение. Така да се каже, за дезинформация. Налице е немотивирано убийство.

Кимнах и погледнах Дроздов. Той с невъзмутим вид отбелязваше нещо в бележника си, но усещайки погледа ми, се прокашля и запита:

— Кажете, Артьом Иванович, родителите на капитана живи ли са?

— Бащата умря още преди този случай — каза Демьонок. — А майката легна болна след всичките тези ужаси. Скоро също си отиде, както се казва. Тя обожаваше внуците си, а след такова нещо…

— Възможно ли е да е държал нещо у роднините си, у близките?

— Проверявахме… Разбирате ли, той беше такъв човек! Всички го обичаха и затова всички искаха по-скоро да открият убийците. Затова паралелно с официалното следствие ние, неговите приятели, провеждахме негласно разследване. Разработихме немалко линии, до които следствието така и не стигна.

— Например? — заинтересувах се аз.

Демьонок сви рамене.

— Например ревност. Жена му, Нина, макар и да не беше красавица, но привличаше, знаете ли. Някога, преди сватбата, се е познавала със самия Соснов.

— Кой е самият Соснов? — сухо, както подобава на столичен оперативник попита Дроздов.

— Нашият депутат — поясни Демьонок. — Заседава във Върховния съвет, възглавява комисията за борба с организираната престъпност. Тогава още беше комсомолски лидер, преустройваше всичко тук, така че го знаеха даже в Москва. Излезе от партията един от първите. С две думи, голям човек.