Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 236

— Все същото — отвърна Уорик. Усети как гневът му напира при тази манипулация, после сви рамене, за да се отърси. Беше прогонен от Англия, оставен да гние както Маргарет Анжуйска преди него. Ами ако пък имаше някакъв обратен път?

— А, добре — рече крал Луи. — Съпругата му ми сподели, че той няма собствена воля, горкичкият. Каква трагедия. Ти познаваш сина му, нали? Буен като див жребец! Ако се съгласиш да се видиш с момчето отново, мисля, че ще се изумиш колко е пораснало само за няколко години. Вече има по-кралско държание, нали ме разбираш. Ако се съгласиш на това, Ричард?

Уорик се поклони за трети път. Маргарет бе отговорна за екзекуцията на баща му. Беше си я представял да умира хиляди пъти, макар и по-нарядко през последните години, когато беше тъй далеч от мислите му. Но кимна, като откри, че жарта вече е изстинала и най-сетне може да се отърси от старата ярост. Сега, когато бе открил нов повод да се гневи.

Бе почувствал пълно отчаяние, когато погребваше телцето на внучката си. Думите на френския крал запалиха лъч в онази дълбока вътрешна тъмнина и му дадоха надежда.

— Разбира се, че ще се срещна с кралица Маргарет и сина ѝ — потвърди Уорик. — Ще бъде чест за мен.

Луи се взираше внимателно в него и очевидно онова, което видя, докара блясък в очите му.

— Може ли човек да понесе един живот без предизвикателства, без опасности, Ричард? Не и аз! И у теб усещам същото. Докато сме млади, защо да не живеем? Като хищни птици, без съжаление и прекален страх от това какво ни очаква. Казвам ти, по-скоро бих опитал и бих се провалил, отколкото да седя и да мечтая. Не си ли същият и ти?

Уорик се усмихна, усещайки как черната му потиснатост започва да се разсейва под влиянието на този мъж, който знаеше как да извлече удоволствие от света.

— Такъв съм, Ваше Величество.

Исторически бележки

Gens Boreae, gens perfidiae, gens prompta rapinae.

„Северни хора, измамни хора, хора, които лесно крадат.“

Абат Уедъмстед използва съвсем точна латинска фраза, за да опише армията на Маргарет.

След битката при замъка Сандъл през декември 1460 г., позната под името Битката при Уейкфийлд, били отрязани четири глави, които били забучени на стените на град Йорк. Едната била на херцога на Йорк, увенчана с хартиена корона, за да се покаже напразната му амбиция. Втората — на граф Солсбъри, бащата на Уорик. Третата принадлежала на сина на Йорк, седемнайсетгодишния Едмънд, граф на Рутланд. И накрая, за да се постигне ужасяваща симетрия, четвъртата, която била на сина на Солсбъри, сър Томас Невил. Сър Томас също бил на седемнайсет, но поради сюжетни съображения реших да не въвеждам още един млад член на рода Невил в същата битка. Опасността в този исторически период винаги е била, че има твърде много братовчеди, дъщери, синове и чичовци, които да поддържат развитието на основната линия. Някои от тях, без особено важна роля, трябваше да отпаднат. Но интересно е да се отбележи, че толкова много от лордовете, участвали при Тоутън, са имали много лични причини да търсят отмъщение.