Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 244
Конн Иггульден
Бунтове, убийства, подпалвачество и граждански размирици плъзнали из страната с невероятна скорост. Елизабет Удвил несъмнено имала пръст в това, но също и десетки хиляди, които се били с Едуард при Тоутън. Само девет години след битката те все още били живи и не приели добре факта, че Едуард е затворник.
Уорик се опитал значително да надскочи себе си. През септември 1469 г. отишъл при Едуард и му предложил да го освободи в замяна на пълно помилване и амнистия за всичко, което се случило преди. Едуард винаги изпълнявал дадената дума и очевидно Уорик му имал доверие и вярвал, че уговорката ще се спази. Съвременният читател със сигурност би бил изненадан, че той искрено вярвал в това, или пък би помислил, че не е имал друг избор.
Предполагам, че степента на брожение срещу Невилови не е описана от Уорик или пък някой друг. Като нищо е бил съвсем паникьосан, страхувал се е за живота си. За първи път огромното количество имоти се оказали тегло, не могли да бъдат защитени от организираните нападения, били уязвими за среднощните пожари и местните размирици. Представям си, че Уорик не е имал много избор, когато решил да се довери на думата на Едуард и да го пусне на свобода.
Трябва да му се признае, че той не нарушил опрощението и амнистията, които бил дал. След цели пет века сега не е възможно да знаем дали онова, което се случило впоследствие, било план да се намери пролука в подписаните документи, или нещо съвсем ново. След няколко месеца мир въстаниците, които поддържали Ланкастър, набедили Уорик и Джордж Кларънс за предатели, макар че никога няма да знаем със сигурност дали обвиненията били истински. В страната все още тлеело недоволството, вдигали се десетки незначителни бунтове. Това била нова информация — и потенциално престъпление, непокрито от амнистията, за която Едуард преди се бил съгласил. Той веднага заповядал да арестуват двамата — и те предпочели да избягат на крайбрежието с Изабел, която била в последния месец на бременността си. Първият план на Уорик бил да стигне до големия си кораб „Тринити“, на котва в Саутхамптън. Достъпът му обаче бил блокиран от Антъни Удвил, тогава вече адмирал на Едуард Йорк. Уорик, съпругата му Ан, Джордж, херцогът на Кларънс, и Изабел, херцогиня на Кларънс, взели един по-малък кораб да ги отведе до Франция. За беда, Едуард вече бил предупредил командирите на далечните пристанища, че трябва да отказват всякаква помощ на Уорик и Кларънс с фатално важни писма, разпратени до Ирландия и крепостта Кале.
Гарнизонът им отказал достъп до Кале. Четиримата били в безизходица, блокирани в морето, като и Англия, и Франция им били недостъпни. Изабел родила на борда и е истина, че момиченцето, първата внучка на Уорик, било или мъртвородено, или пък умряло сред морските пръски и студа. Реакцията му и яростта му заради тези събития по-късно го праща в ръцете на Маргарет Анжуйска — и разтриса из основи Англия.
1
