Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 2

Халиуел смяташе, че не се налага да прочистят всички шипове. В двете си торби те носеха само три глави, но някак си не им се струваше правилно да ги поставят наред с тези на най-обикновени престъпници. Изведнъж го завладя мисълта как Христос е споделял купчината черепи с крадците, но после поклати глава, за да се концентрира върху предстоящата задача.

Вятърът виеше. Той премести торбата на дясното си рамо, тършуваше по дъното ѝ и попадна на кичури коса. Кръвта беше залепила главите за зеблото, та почти трябваше да обърне навън целия чувал и едва не падна от стената заради усилието. Дъхът му секна от страх и умора. Въпреки това се държеше достатъчно стабилно, за да изтегли отвътре главата на Ричард Невил, граф на Солсбъри.

Косата, увита около пръстите му, беше стоманеносива, а очите не се бяха присвили, така че отпуснатото лице сякаш се взираше в него на светлината на факлите. Халиуел промърмори думите на полузабравена молитва. Искаше му се да се прекръсти или поне да затвори очите. Беше смятал, че е привикнал с ужаси, но за пръв път му се случваше мъртвец да го наблюдава.

Не беше лека задача да вдигне глава от шипа. Не беше получил инструкции, като че ли всеки разумен човек би трябвало веднага да се сети как да го стори. По стечение на обстоятелствата бе прекарал едно лято в детството си да коли свине и овце с десетина други момчета, като така печелеше някой друг сребърен фартинг или пък парче лъскав дроб, който да отнесе вкъщи. Имаше бегла представа, че в основата на черепа се намира дупка, но не успяваше да я напипа в тъмното. Почти ридаеше, докато се бореше напред-назад с главата, докато ръцете му се плъзгаха по нея, а зъбите му тракаха. И през цялото време тълпата го наблюдаваше, шепнейки имената на мъжете.

Железният шип потъна внезапно, прободе мозъка и опря във вътрешната стена на черепа. Халиуел въздъхна с облекчение. Под краката му мнозина от събраната тълпа се прекръстиха с движение, което приличаше на размахване на птичи криле.

Измъкна и втората глава с хубави тъмни коси, много по-гъсти от сивите кичури на първата. Ричард, херцог на Йорк, е бил гладко обръснат в момента на смъртта си, макар че беше чувал как и след това брадата продължава да расте известно време. Да, наистина, усещаше се неприятна грапавост по челюстта. Помъчи се да не гледа лицето и наниза набързо главата на нужния шип със стиснати очи.

С омърляни от капещата мръсотия ръце Халиуел направи кръстен знак. По-нататък Кърч беше набучил третата глава до тази на Йорк. Това беше грозно нещо, всеки го казваше. Говореше се, че синът на Йорк Едмънд тайно се измъквал от бойното поле. Барон Клифорд го хванал и го посякъл само за да отмъсти на баща му.

Всички глави бяха пресни, със зейнали челюсти. Беше чувал за погребални практики, при които зашивали долната челюст за бузата или пък я залепвали със смола. Не му се струваше да има значение. Смъртта си беше смърт.