Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 5

Дери изгледа младия херцог, като едва прикриваше гнева си. Хенри Бофорт беше очарователен и красив — и можеше да говори с разпалени тиради, само и само да подчини някого на волята си. Въпреки това беше толкова млад! Съмърсет почиваше и се хранеше доволно, докато градовете, принадлежали на йоркския херцог, биваха изгаряни до основи. Грантам и Стамфорд бяха напълно сринати и Дери бе станал свидетел на ужаси из улиците им, не по-малко жестоки от онези, които бе видял във Франция. Чувстваше се разгневен, че този млад благороден фукльо го убеждаваше, че мъжете заслужават наградата си.

Дери погледна напред към мястото, където яздеше кралица Маргарет, загърната в тъмносиня наметка, със сведена към граф Пърси, с когото разговаряше, глава. Седемгодишният ѝ син Едуард яздеше понито си от другата ѝ страна. Светлите му къдрици висяха, сякаш посърнали от умора.

Съмърсет улови погледа му и се усмихна с вълча усмивка, уверен в младостта си в сравнение с по-възрастния мъж.

— Кралица Маргарет иска да си върне съпруга, мастър Бруър, а не да слуша твоите мекушави страхове за поведението на мъжете. Може би трябва да я оставиш да бъде кралица, а? Един-единствен път поне?

Съмърсет си пое дъх дълбоко, за да отметне глава назад и да се изсмее гръмко на собствената си шега. През това време Дери протегна ръка, обгърната с ръкавица, към ботуша му и сграбчи шпората, после я издърпа. Херцогът с вик изчезна от другата страна на коня, което пък накара животното да заприпка напред-назад с отпуснати юзди. Единият крак на херцога сочеше почти директно към небето, докато самият той се бореше неистово да се върне обратно на седлото си. В няколко шеметни мига главата му се тресеше отпусната между краката на коня и се радваше на прекрасна гледка към разлюлените отдолу конски гениталии с вид на кожена торба.

— Внимавайте там, милорд — извика Дери, като пришпори собствения си кон, тъй че да стопи малкото разстояние помежду им. — Пътят е много неравен.

Най-много се ядосваше на себе си, че си е изпуснал нервите, но все пак беше бесен и на херцога. Източникът на сила за Маргарет, на голяма част от нейния авторитет, беше в това, че правото е на нейна страна. Цялата страна знаеше, че крал Хенри е в плен на Йоркистката фракция, до един предатели. Хората изпитваха съчувствие към кралицата и малкия ѝ син, принудени да се скитат из страната и да търсят подкрепа за каузата си. Може да беше романтична гледна точка, но тя беше убедила прекрасни мъже като Оуен Тюдор и бе довела армии на бойното поле, които иначе щяха да си останат у дома. И накрая тя им беше донесла победата, а родът Ланкастър започна да се издига след толкова години, прекарани с лице, притиснато в калта.

Да се остави една армия от шотландци и северняци да убива, изнасилва и плячкосва по пътя си към Лондон, не би помогнало на каузата на Маргарет, нито пък би довел и един нов войник в нейната войска. Да, всички бяха прясно опиянени от триумфа си, полупияни от успеха. Бяха видели как Ричард Плантагенет, херцог на Йорк, е принуден да падне на колене, как го посичат. Бяха видели как отнасят главите на най-могъщите им врагове, за да ги набучат на шиповете по стените на град Йорк. Петнайсет хиляди мъже, които, след като бесовете и дивата паника на битката се бяха уталожили, все още си кътаха победата като монети в кесия. Десетгодишната борба бе приключила и Йорк бе загинал на бойното поле с провалени амбиции. Победата беше всичко, извоювана много трудно. Мъжете, които бяха оголили врата на Йорк за острието, очакваха награда — храна, вино и златни олтарни чаши, всичко, което им изпаднеше по пътя.