Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 14

3.

Дери Бруър усети как подправеното вино загря стомаха и гърдите му, като облекчи някои от болките му. Седналият насреща му рицар кимна бавно и се облегна на стола си, съвсем наясно с важността на новината. Бяха настанени в ъгъла на една претъпкана странноприемница и от всички страни ги притискаха изправени войници. Беше останала само нискокачествена и помътняла бира, но въпреки това разни мъже с надежда поглеждаха вътре откъм пътя.

Дери нарочно избра публично място за срещата си, защото знаеше, че благородните му господари малко разбираха от работата му. Не им минаваше през ума дори, че някой мъж може да язди от едната армия при другата и така да предаде съществена информация. Облегна се на поставените под ъгъл дъбови дъски, взря се в сър Артър Лавлейс, със сигурност бе доносникът, който го правеше най-горд от всички. Под погледа на Дери дребничкият мъж приглади буйния си мустак, който висеше над устните му и сигурно правеше всяка хапка храна поне наполовина в косми. Двамата се бяха срещнали след битката при Сандъл, където Лавлейс бе един от стотиците посърнали рицари и капитани, които Дери придърпа настрани. Раздаде по няколко монети на онези, които нямаха нищо, и отправи по някой съвет към всеки един, който бе готов да го слуша. Хубавото беше, че главният шпионин всъщност бе един от придворните на крал Хенри. Никой не можеше да се съмнява в почтеността му — нито пък да поставя под въпрос правотата на каузата му, не и след победата.

В резултат от насърчителната му работа доста на брой бойци от Йорк бяха убедени да се забавят из Шефилд, изчаквайки армията на кралицата, като така се присъединиха точно към онези мъже, срещу които се бяха сражавали. Това би изглеждало като лудост, ако не трябваше да се хранят и да им плащат. Когато се разбра, че няма да им платят, може би тогава, в крайна сметка, бе счетено за лудост. Стотици войници в армията бяха спомогнали да се опустошат преданите на Йорк градове само за да напълнят търбусите и кесиите си.

Лавлейс не носеше отличителни знаци, нямаше връхна дреха с герб или изрисувано снаряжение, което да определи произхода му и евентуално да доложат за него, докато минаваше през лагера. Бяха му дали парола и знаеше как да пита за Дери Бруър. Това би било достатъчно, за да мине през разпита на пазачите, но истината бе, че успя да дойде до сърцето на кралската армия, без дори веднъж да му зададат въпрос. Във всеки друг ден това би раздразнило Дери Бруър и би го накарало да извика армейските капитани, за да им обясни за пореден път колко важно е да държат шпионите и убийците далеч от местата, на които биха причинили невъобразими вреди.

Лавлейс се наведе напред и заговори с развълнуван шепот. Дери усещаше миризмата на потта, която се излъчваше от тялото му и почти блестеше. Рицарят бе яздил неуморно, за да може да докладва на кралския главен шпионин онова, което знаеше.