Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 12

Конн Иггульден

Очите му се спряха върху двете момчета, щом пръчките изведнъж пак защракаха. Ако крал Хенри не оцелееше, почти целият род Ланкастър щеше да се състои от един седемгодишен принц с подутина над едното око, който в този момент много упорито се мъчеше да удуши противника си.

Маргарет проследи погледа му, после го погледна с въпросително вдигнати вежди.

— Както и да се развият нещата — добави Дери, — от този ден нататък кралят ще трябва да управлява в мир. С правилната история в правилните уши крал Хенри би могъл да бъде… завърналият се от Авалон Артур, Ричард от Кръстоносните походи. Би могъл да бъде богопомазаният и възстановен на трона крал — или пък още един крал Джон Лакланд, милейди, с разни тъмни истории, които го следват като сенки на всяка крачка. След себе си сме оставили следа от опустошения по протежението на половин Англия. Стотици километри смърт и плячкосване и всички онези, които ни проклеха, сега ще гладуват. Деца като тези две момчета ще умрат, защото нашите войници им откраднаха добитъка и изядоха семената за следващата реколта, и не им оставиха какво да садят през пролетта.

Обладан от възмущение, той се сепна, като усети върху ръката си пръстите на кралицата. Докато говореше, бе наблюдавал момчетата, които се валяха в калта, вместо да отправи директно молбата си към Маргарет. Сега се обърна към нея и видя в очите ѝ увереност и сдържаност.

— Не мога… да платя на мъжете, Дери. И това е валидно, докато не стигнем в Лондон, а може би дори и тогава няма да мога. Те със сигурност ще трябва пак да се бият, преди да успея да се добера до достатъчно монети, с които да им напълня кесиите, а кой знае как ще се развият нещата? Знаеш, че след като не им плащат, те очакват да бъдат оставени като хрътки да ловуват на воля. Очакват да съберат плячка по пътя наместо заплащане.

— Това ли ви каза Съмърсет? — отвърна Дери с леден глас. — След като е такъв страхотен господар, защо не ги хване тия хрътки за врата и…

— Не, Дери. Ти си най-довереният ми съветник, знаеш го. Специално в този случай искаш твърде много. Като заслепена съм, Дери, виждам само Лондон и нищо друго пред себе си.

— И не подушвате мириса на дим във въздуха, нито пък чувате как пищят жените? — попита Дери.

Безумно смело беше да я предизвиква по този начин, независимо че отношенията им датираха отдавна. Видя, че високо на скулите ѝ избиха розови петна, които плъзнаха по кожата ѝ чак до врата. И през цялото време тя не го изпускаше от очи, сякаш той пазеше всичките тайни на света.

— Това е една много тежка зима, мастър Бруър — и продължава така. Щом трябва да извръщам очи от злините, за да получа обратно съпруга си и трона му, ще бъда сляпа и глуха. И ти ще бъдеш ням.

Дери си пое дълбоко въздух.

— Милейди, аз остарявам. Понякога си мисля, че работата ми е подходяща за по-млад мъж.

— Дери, моля те. Не исках да те обиждам.

Бруър вдигна ръка.

— И не съм се обидил; нито пък ще ви оставя без мрежата, която съм изграждал в продължение на толкова години. Милейди, понякога службата ме поставя в големи опасности. Не го казвам, за да се хваля, а просто за да призная истината. Срещам се с коравосърдечни мъже по тъмни места и това се случва всеки ден. Ако настъпи момент, в който не се завърна, вие трябва да знаете всичко, което съм изградил, за да го следвате.