Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 16

— Тогава, добри ми рицарю, не ти ли мина през ум, че щом ти можеш да дойдеш при мен, може би аз имам мъже, които обикалят из лагера, който ти напусна? Че може да имам доста хора на юг, като всички носят вода и лъскат снаряжение — като просто наблюдават и броят, и през цялото време запаметяват? Какво, нима си помисли, че без твоите очи съм сляп?

Дери видя как надеждите помръкнаха в очите на рицаря пред него, а тялото му видимо рухна върху стола. Да бъде произведен в граф, в придружител на краля, това би било неосъществима фантазия за един войник, та дори и за рицар със собствена къща и няколко имения, дадени под аренда. Но по време на война и по-странни неща се бяха случвали. Дери предполагаше, че Лавлейс има някъде жена и деца и всички те зависят от неговото възнаграждение, от ума и късмета му.

Бедността е жесток господар. Той разгледа по-внимателно покрусения рицар, видя колко е износена връхната му дреха. Зачуди се дали заплетената му брада не беше резултат единствено на липсата на пари. Въздъхна. Ако беше млад, сигурно сега щеше да се изправи, да потупа Лавлейс по рамото и да го остави там — на излизане да го пребият и ограбят, или да го сполети каквато съдба го очакваше.

Вместо това, колкото и да се ядосваше, възрастта бе смекчила нравите му и беше започнал да вижда и чува болките на околните — или поне да не им се присмива вече. Може би беше време да се оттегли. И тримата му млади мъже бяха готови да се бият, ако някоя нощ не се прибереше у дома. По принцип никой от тях не знаеше името на другите, но беше готов да заложи и последната си монета, че всички са открили истината. Един от добрите начини да избегнеш удар е, като убиеш онзи, който държи острието. Хората от неговия занаят знаеха, че е най-добре да убиеш врага си, преди още той да е разбрал, че ти е враг.

Нищо от тези размисли не пролича по изражението му, докато се взираше в Лавлейс, който бавно осъзнаваше, че е продал Уорик само за пинта тъмен ейл. Дери не смееше да сложи върху масата сребърна или златна монета при толкова много войници наоколо. Ако го стореше, знаеше, че по-добре сам да пребие Лавлейс, за да си спести парите. Затова протегна рака и хвана дланта на другия, като същевременно притисна монета от половин златен нобъл в нея. Забеляза как очите на бедния рицар се присвиват от неудобство и облекчение, щом погледна в дланта си. Монетата беше малка, но щеше да му купи десетина вечери или пък ново наметало.

— Господ да те пази, синко — рече Дери и се надигна да върви. — Уповавай се на краля и няма да сбъркаш.

Луната беше в нова фаза и почти скрита, но Едуард Йоркски виждаше ръцете си на звездната светлина. Вдигна лявата пред лицето си, наблюдавайки как пръстите му се движат като бели криле. Беше седнал на ръба на една уелска скала, чието име не си направи труда да научи. Краката му висяха над бездната и когато отцепи камък и го пусна, той като че ли падаше до безкрай, без да удари дъно. Под него зееше пропаст, но тъмнината беше толкова гъста, че едва ли не можеше да стъпи върху нея.