Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 11

— Мастър Бруър? — попита Маргарет. Очите ѝ бяха изпълнени с гордост.

— О, милейди, мъжете имат различна гледна точка. Някои го наричат достойнство — да покажеш милост към онези, които си победил. Аз самият мисля, че е просто още едно проявление на гордост.

— Разбирам — така, значи те биха позволили на сина ми да вдигне това момче на крака? А ти — ти стой там, където си!

Последното бе отправено с насочен пръст към въпросното хлапе, което се мъчеше да се изправи, с пламнало лице заради вниманието, което беше привлякло. Едва не му призля, че такава благородна дама го заговаря, затова се отпусна обратно в калта.

Дери ѝ се усмихна.

— Така е, милейди. Те биха стиснали ръцете на врага, за да покажат своето величие, като прощават извършените срещу тях грехове. Бащата на съпруга ви обичаше да прави така, милейди. И истината е, че хората му обожаваха това. В подобен акт има величие, нещо по-извисено от нас самите.

— Ами ти, Дери? Ти какво би сторил? — тихо попита Маргарет.

— О, аз не съм толкова велик, милейди. Може би ще му счупя някоя кост или пък ще го погъделичкам с ножа — има места, които, ако бъдат засегнати, няма да убият човека, ама ще му съсипят следващата година — усмихна се на собственото си остроумие, като изражението му бавно се промени под втренчения поглед на кралицата. Той сви рамене. — Ако съм победил, милейди, не бих искал врагът да се изправи сигурно още по-гневен отпреди. Все ми се струва, че е най-добре той да си остане на земята.

Маргарет наклони глава, доволна, че е бил честен с нея.

— Мисля, че за това ти имам доверие, мастър Бруър. Ти разбираш от тези неща. Аз никога не бих загубила от враговете си, като запазя честта си, ако честта е нужната цена. Бих избрала победата — и бих си платила за нея.

Дери затвори очи за миг, главата му клюмна надолу, разбирайки смисъла на думите ѝ. Познаваше Маргарет като момиче, но впоследствие тя се обигра в заговори, битки и преговори и стана прикрита и отмъстителна жена.

— Разговаряли ли сте с лорд Съмърсет, милейди?

— Да, Дери, разговарях. Аз го избрах да води армията ми — и не съм избрала глупак. О, знам, че не обича да иска мнението ми, но би го направил, ако му го наложат. Младият Съмърсет е настървена личност, така мисля, силен както в ръцете, така и в духа. Мъжете го обожават заради това как реве. Но нима баща му би отгледал глупак? Не. Той смята, че ти ще ни забавиш на север, за да събираме храна, вместо просто да си я вземем, някакви подобни притеснения. Милорд Съмърсет мисли само как да стигнем до Лондон и как да поддържаме мъжете силни. Нищо лошо няма в подобни грижи за армията ми, Дери.

Докато кралицата говореше, Дери успя да прикрие изненадата си. Не беше очаквал младокът Съмърсет да преглътне гордостта си и да помоли Маргарет да отсъди кой е прав. Това подсказваше лоялност и зрелост, които, колкото и да бе странно, вдъхнаха надежда на Дери.

— Милейди, Уорик е най-силен на юг. Последователите му са най-вече от Кент и Съсекс, тези забравени от Бога размирни графства. Трябва да ги преодолеем и или да си вземем обратно краля, или…