Читать «Кръвна връзка» онлайн - страница 9

Със смъртта на баща си Джон Невил беше придобил титлата барон Монтагю. Това издигане беше видно от богато украсеното му ново наметало, от плътната материя на клина и чудесните ботуши, взети на вересия от шивачи и обущари, които с доста по-лека ръка даваха на един лорд, отколкото на един рицар. Независимо от пластовете топъл плат, Монтагю погледна издутите стени на палатката и потрепери. Трудно бе да си представи, че някой шпионин би могъл да го чуе от воя на вятъра наоколо, но не му струваше нищо да бъде предпазлив.

— Ако бурята се засили още, палатката ще литне във въздуха и ще се понесе над армията като ястреб — рече Монтагю. — Братко, нуждаем се от това момче Йорк, независимо колко е млад. Седях до крал Хенри тази сутрин, докато пееше разни химни и песни под дъба. Знаете ли, че някой ковач му е сложил окови на крака? — Уорик вдигна замислено поглед и Джон Невил протегна напред длани, за да успокои с жест притесненията му.

— Не са окови, братко. Просто едно въже, за да го спънат, да не вземе нашият невинен крал да се запилее нанякъде. Говориш за това какво момче е Едуард, но той поне е прекрасно, силно момче, има си характер и действа твърдо. А този Хенри е ревливо дете, не бих могъл да следвам такъв човек.

— Тихо, Джон — рече Уорик. — Хенри е ръкоположеният крал, все едно дали е сляп, или глух, или куц, или… бавноразвиващ се. У него няма злост. Той е като Адам преди грехопадението; не, като Авел, преди Каин да го убие от завист и злоба. Като ми казваш, че са го вързали, слагаш срамно клеймо върху всички ни. Ще наредя да го освободят.

Уорик отиде до палатката и започна да дърпа връзките ѝ, докато входното покривало не се отвори достатъчно, за да пусне вятъра вътре. В ъгъла някакви книжа се разхвърчаха като птици, след като се измъкнаха изпод оловната тежест, която ги притискаше.

Когато входът зейна, пред братята навън се разкри нощна сцена, която с лекота можеше да мине за картина на ада. Сейнт Олбънс се намираше точно на юг от тях. Преди града, в тъмнината, огрени от запалени факли, десет хиляди мъже работеха около това място и строяха защита в три огромни въоръжени групи. Огньове се виждаха във всички посоки, като звезди в небето, макар че отдаваха мрачна светлина. Дъждът падаше над тази маса от хора на приливи и сякаш раздаваше мокри плесници, доволен от тяхната нищета. Шумът му бе заглушен от виковете на мъже, приведени под тежестта на греди, подкарали мучащи волове, които теглеха каруци по трасетата.

Уорик усети, че братята му застанаха до него и също се загледаха навън. Около двеста кръгли палатки оформяха сърцевината на лагера — всичките обърнати на север, откъдето знаеха, че ще се появи армията на кралица Маргарет.

Уорик се завръщаше от Кент, когато чу за смъртта на баща си в Сандъл. Беше имал цял месец и половина след този тежък ден, за да се подготви за армията на Маргарет. Тя си искаше съпруга, напълно бе наясно с това. Независимо от празния си поглед и крехката физика, той все пак беше кралят. Имаше само една корона и един човек, който да ги управлява, дори и той да не разбираше нищо от това.