Читать «Черно море» онлайн - страница 204

Клайв Касслер

— Когато минете на ръчно управление за демонстрацията, той е програмиран да премине в полет на ниска височина от тук до Балтийско море.

— Благодаря, Джерард. Аз поемам от тук нататък. — Хендрикс посочи самолета си. — Бих искал ти и шофьорът да се качите веднага на самолета. Той ще ви откара в Стокхолм. Остани там, докато моят адвокат се свърже с теб.

Техникът погледна своя началник и кимна.

— Разбирам. Сбогом, господин Хендрикс.

Самолетът излетя няколко минути преди кортежът на президента Вашенко да влезе в летището и да спре до подиума. Руският президент направи преглед на войниците, държа реч и го качиха на един от щурмовите хеликоптери за кратка обиколка. Той обсъди накратко полета със своите помощници и бе насочен от генерал Захарин към подиума, където Хендрикс беше пренесъл пулта за управление на „Перегрин“.

— Господин президент — започна Захарин, — мога ли да ви представя Мартин Хендрикс, конструктора на дрона „Перегрин“?

— Чух хубави неща за вашия безпилотник — каза Вашенко. — Разбрах, че дори е спасил руски моряци в Черно море. Къде е вашето изобретение?

— В небето над нас, господин президент. Както показах на генерал Захарин, големият му обхват го прави труден за откриване. Каня ви да установите неговото местоположение, ако можете.

Вашенко огледа небето и се заслуша да чуе двигателя, но не видя и не чу нищо. В това време Хендрикс използва мощната камера на „Перегрин“, за да се прицели в подиума на няколко метра от тях. Той обърна видеоекрана, за да го покаже на президента.

— Ние стоим ето тук — посочи той екрана. — Ако активирам лазерния прицел, който по случайност работи и с вашите противотанкови ракети „Вихър“, ще го видите как прихваща нашето местоположение.

Той набра команда на клавиатурата и на екрана се появи премигващ червен кръг, който обгради изображението на тримата мъже.

— Много впечатляващо — кимна президентът. — Кажете, от коя посока идва дронът?

Хендрик не обърна внимание на въпроса.

— Дронът е въоръжен и готов за атака — каза той. — Ако исках да ви убия, просто щях да натисна тези два червени бутона и да изстрелям ракетите му.

Когато се протегна и натисна двете копчета, Вашенко нервно се изсмя.

— Защо ви е да правите това?

Захарин посочи северната част на небето.

— Това ли е? Какви са тези кълба дим?

Когато Вашенко се обърна да погледне, Хендрикс прошепна в ухото му:

— Господин президент, ще ви убия по същия начин, както вие убихте моето семейство в небето над Украйна.

Бръкна в джоба си и извади металния предмет, който беше винаги у него. Издраният и полуразтопен кръст, който жена му беше носила на врата си. Той го стисна леко в двете си ръце, след това вдигна очи и зачака идването на двойката ракети.

90

Хладен ветрец повя над хълмчето, разхлаждайки гостите на сватбата, събрани в малката беседка. Свежи цветя и дълги ленти украсяваха постройката с традиционните за българска сватба цветове — бяло и червено. Отвъд сушата Черно море осигуряваше лазурен фон под яркото септемврийско слънце.